ТАЗИ СУТРИН

се загледах в антрето:

най-отгоре
на закачалката
отрупана с есенни дрехи

се мъдри
моята сламена
шапка с цветя.

Лятото не пише
за сбогом.

ДНЕС

Най-сетне лятото свърши

като прекрасен, но уморителен ден:

Среща след среща със слънца и морета,

летища и изгреви, пътища и сладко от вишни,

куфари и раздели, залези и надежди,

горски поляни и прасковен сок по брадичката,              

огромни звезди и стихове, които

избухват.

Вече мога да спра.

Най-сетне е вечер, виното е червено,

а въздухът до късно през нощта мирише на печени чушки

и кратки стихове с няколко жълти листа.

Есента е хралупа и аз надничам от нея

като предсън. Или предтеча.

Сн. Катя Кабакчиева

15 септември и след това

Едва към обяд отворих българските новинарски сайтове, за да се сетя, че днес е не просто 15 септември, а 15 септември. И понеже за мен този ден винаги е бил истински празник, ми се прииска да кажа това:

* Тук учебната година отдавна започна – още преди две седмици и още от първия ден. Няма цветя и няма звънчета. В обичайното време, в което започват винаги часовете, децата се събират в двора на училището както всички деца след ваканция – пораснали, потъмнели от слънцето, бързи и шумни. Спомням си първия учебен ден в първата година, когато в Белгия пристигнаха една мъничка първокласничка и един не много голям четвъртокласник. За наша изненада, бяхме единствените, които носехме букети за госпожите. Госпожите, също изненадани, искрено се зарадваха, взеха цветята, прегърнаха децата ми, целунаха ги и ги подредиха при другите в редичката на техния клас. В точния час всички влязоха в училището и учебната година започна. Има и такова начало: за щастие - без речи и музика по високоговорителя, но за съжаление - и без звънчета и менчета; вълнуващо заради самото начало, заради спокойствието на обикновените дни, с които отново започват часовете, занималните, спортните клубове, ходенето в библиотеката или гората, училищните пиеси, кутиите със сандвичи, съботно-неделното преспиване у приятели, родителските срещи, на които се говори единствено и само за децата и никога за това колко пари трябва да се дадат за закупуването на нови столове. Аз няма да споря кое начало е по-хубаво. Първо, защото не знам. Второ, защото ми се струва, че щом е начало, значи е хубаво. И трето, защото във важните дни не ми се спори, а ми се говори за хубаво.

** Днес разглеждах във Фейсбук снимки от първия учебен ден в моята гимназия. Много им завидях на всички, събрали се в двора на училището – ученици, учители и родители; много ми стана мъчно, че не съм там. Опитвах се да разпозная сред жените и мъжете, носещи купища цветя, някои от моите учители, но не можах. Бях забравила, че е минало толкова време и повечето от тях отдавна не преподават, а ние самите отдавна сме минали възрастта, на която те са били, когато са ни посрещали във всеки първи учебен ден. Пожелавам на всички деца да имат учителите, които моите съученици и аз имахме щастието да срещнем, за да продължават дори след години на всеки 15 септември да търсят лицата им на снимките в училищния двор.

*** В една новинарската емисия съобщиха, че днешният ден бил празник не само за учениците, но и за учителите, защото ще получат увеличение на заплатите. Радвам се за тях, защото съм убедена, че те го заслужават със своето всекидневие. Искрено обаче се надявам истинският празник за учителите да останат усмихнатите очи на децата, доверието на родителите и цветята, които правят началото още по-хубаво. Както и облечените в здравец звънчета и красивите медени менчета.

Успешна учебна година на всички!