ДНЕС

Най-сетне лятото свърши

като прекрасен, но уморителен ден:

Среща след среща със слънца и морета,

летища и изгреви, пътища и сладко от вишни,

куфари и раздели, залези и надежди,

горски поляни и прасковен сок по брадичката,              

огромни звезди и стихове, които

избухват.

Вече мога да спра.

Най-сетне е вечер, виното е червено,

а въздухът до късно през нощта мирише на печени чушки

и кратки стихове с няколко жълти листа.

Есента е хралупа и аз надничам от нея

като предсън. Или предтеча.

Сн. Катя Кабакчиева