Когато на човек му е най-тежко, Господ му праща приятели. Сякаш на всеки раздава специална задача – парченце от пъзел, което да пасне идеално и да те направи отново цял и ясен като картина.
Един се разхожда с теб по есенни улици. Друг си говори за книги и за Космоса с теб. Трети те кани в своите спомени и ти показва как човек оцелява след всичко.
Приятели, които правят неща вместо теб. Които се обаждат на някого. Които намират вещ или услуги, които са нужни. Приятели, които срещаш на улицата и след разговор с тях се връщаш вкъщи с мъничко по-голяма надежда. Които идват в Деня, в който е много важно да имаш приятели, макар нито един приятел да не може да промени този ден и да го направи малко по-хубав.
Приятели, които предлагат да пропътуват стотици километри, за да те вземат с кола. Които те чакат във ветровитата вечер. Които слагат трапезата в затоплен дом. Които ти подаряват картичка с картина, в която искаш да влезеш. Които ти постилат легло. Които те карат на летище в съботно утро.
Приятели, които говорят с теб дълго и ласкаво, но не ти се сърдят, ако не ти се говори. Които ти пишат, изпращат сърчица, разчитат знаците, които ти, забравилият как се борави с думи, оставяш.
И макар да е сигурно, че картината никога вече няма да бъде цяла и ясна, приятелите не спират да редят своите пасващи идеално парченца.
Благодаря на всекиго за всичко!
P.S. Тази залезна снимка е моя, на нея ясно се виждат златните очертания на облаците. Има ли някой да не знае какво означава това?
