ЗА БУКВИТЕ И ЛЮБИМИТЕ ХОРА

Няма по-хубаво нещо от Буквите. Наред с другите чудеса, които могат да правят, Те, създадените и използваните ежедневно за обществено благо, умеят да се превръщат в лични истории - празници.

В моя живот всичко е свързано с Буквите. Обикнала съм ги от съвсем мъничка. Знаех детските книжки наизуст преди да започна да чета сама. Всъщност, така и се научих – разпознавайки повторението на графичните знаци, които съответстват на звуците. Не, „научих Се” е самодоволно и неправилно – научиХа Ме! Баба и дядо в онова лято, преди сестра ми да се роди и преди да стана на пет, когато ме бяха пратили с тях на почивка във Велинград. От града съм запомнила езерото Клептуза и водните колела. Запомнила съм и каменното мече, което стоеше на пътя до ресторанта (или столовата?) и което целувах преди и след всяка закуска, обяд и вечеря. Запомнила съм и четенето на книжките с баба и дядо, които следяха с мен редовете, в къща с много стаи, в които се влизаше от една обща много голяма стая в средата. Като си малък, всичко ти се струва голямо и много.

От Велинград се върнах научена да чета. Вече съм голяма и много неща ми се струват малки и малко. Продължавам обаче да се изумявам от чудото как Буквите могат да говорят и как човек може да прави всичко човешко с тях – да обича, да мрази, да греши, да прощава, да забравя…Искам днес да помахам с ръка на тези, които ми го откриха: Обичам ви!

П.П. На снимката е българският здравец в двора ми в Брюксел. Честит празник!

Красивото патенце

Предимството на човек да има големи деца е, че има повече време да дава съвети – от  тези, които хората са му давали и които не е следвал, когато децата му са били малки.

Залагам най-вече на този: „Не възпитавайте децата си. Те така или иначе ще приличат на вас. Възпитавайте себе си.“ Той обяснява защо момиченцето в съседния двор, което не ходи на детска градина заради карантината, през целия ден е с хубава рокличка, сресана коса и чисти чорапки. Както и защо, колкото и пъти да ме види през оградата, се провиква: „Добър дееен! Как сте, госпожо?“ Обяснява и защо децата на едни други съседи, когато на улицата им кажа „Добър ден“, ме гледат почти с почуда и никога не отговарят.

Може и да изглежда твърде опростено и оспоримо с всякакви примери, но моите наблюдения са, че децата на усмихнатите родители са усмихнати, на нахалните родители  са нахални, на оптимистите децата са оптимисти, а на твърде амбициозните родители децата се плашат от неуспеха.

Затова вчера се усмихнах на разговора между две млади и хубави майки, които много харесвам. Те споделяха как на въпроса кое е най-прекрасното нещо на света, децата им отговорили „Аз“. Така е, момичета, децата ви са най-прекрасното нещо на света, а най-прекрасното нещо е, че вече го знаят. И не е защото са самовлюбени същества, а защото сте им дали най-вълшебното огледалце – вашата обич.

Обичта е нещо, което се възпитава.

Очите на дивите божури

Сн. Светлана Кюркчиева

Точно преди 15 години и точно през май бях по северното Черноморие и видях Яйлата и нейните диви божури. Никога не ги забравих и никога повече не можах да ги видя. Дни след това заминах надалеч, а в летата, в които се връщах, божурите отдавна бяха прецъфтели.

Отново е май и отново съм в същото „надалеч“, където никога не съм виждала диви божури. Моята приятелка от детството обаче е близо до Яйлата и ми прати снимките, които виждате тук.

И си помислих за това, докато гледах божурите: колко е хубаво във време, в което не мога да пътувам, да има някой, който е там, където аз не мога да бъда. И да вижда това, което аз не мога да видя.

Благодарение на теб, моя приятелко, божурът се вгледа в мен, а после се обърна и взря в хоризонта.

Взаимно е.

Сн. Светлана Кюркчиева