Красивото патенце

Предимството на човек да има големи деца е, че има повече време да дава съвети – от  тези, които хората са му давали и които не е следвал, когато децата му са били малки.

Залагам най-вече на този: „Не възпитавайте децата си. Те така или иначе ще приличат на вас. Възпитавайте себе си.“ Той обяснява защо момиченцето в съседния двор, което не ходи на детска градина заради карантината, през целия ден е с хубава рокличка, сресана коса и чисти чорапки. Както и защо, колкото и пъти да ме види през оградата, се провиква: „Добър дееен! Как сте, госпожо?“ Обяснява и защо децата на едни други съседи, когато на улицата им кажа „Добър ден“, ме гледат почти с почуда и никога не отговарят.

Може и да изглежда твърде опростено и оспоримо с всякакви примери, но моите наблюдения са, че децата на усмихнатите родители са усмихнати, на нахалните родители  са нахални, на оптимистите децата са оптимисти, а на твърде амбициозните родители децата се плашат от неуспеха.

Затова вчера се усмихнах на разговора между две млади и хубави майки, които много харесвам. Те споделяха как на въпроса кое е най-прекрасното нещо на света, децата им отговорили „Аз“. Така е, момичета, децата ви са най-прекрасното нещо на света, а най-прекрасното нещо е, че вече го знаят. И не е защото са самовлюбени същества, а защото сте им дали най-вълшебното огледалце – вашата обич.

Обичта е нещо, което се възпитава.