Очите на дивите божури

Сн. Светлана Кюркчиева

Точно преди 15 години и точно през май бях по северното Черноморие и видях Яйлата и нейните диви божури. Никога не ги забравих и никога повече не можах да ги видя. Дни след това заминах надалеч, а в летата, в които се връщах, божурите отдавна бяха прецъфтели.

Отново е май и отново съм в същото „надалеч“, където никога не съм виждала диви божури. Моята приятелка от детството обаче е близо до Яйлата и ми прати снимките, които виждате тук.

И си помислих за това, докато гледах божурите: колко е хубаво във време, в което не мога да пътувам, да има някой, който е там, където аз не мога да бъда. И да вижда това, което аз не мога да видя.

Благодарение на теб, моя приятелко, божурът се вгледа в мен, а после се обърна и взря в хоризонта.

Взаимно е.

Сн. Светлана Кюркчиева