Няма по-хубаво нещо
от Буквите. Наред с другите чудеса, които могат да правят, Те, създадените и
използваните ежедневно за обществено благо, умеят да се превръщат в лични
истории - празници.
В моя живот всичко е
свързано с Буквите. Обикнала съм ги от съвсем мъничка. Знаех детските книжки
наизуст преди да започна да чета сама. Всъщност, така и се научих –
разпознавайки повторението на графичните знаци, които съответстват на звуците.
Не, „научих Се” е самодоволно и неправилно – научиХа Ме! Баба и дядо в онова
лято, преди сестра ми да се роди и преди да стана на пет, когато ме бяха пратили
с тях на почивка във Велинград. От града съм запомнила езерото Клептуза и
водните колела. Запомнила съм и каменното мече, което стоеше на пътя до
ресторанта (или столовата?) и което целувах преди и след всяка закуска, обяд и
вечеря. Запомнила съм и четенето на книжките с баба и дядо, които следяха с мен
редовете, в къща с много стаи, в които се влизаше от една обща много голяма
стая в средата. Като си малък, всичко ти се струва голямо и много.
От Велинград се
върнах научена да чета. Вече съм голяма и много неща ми се струват малки и
малко. Продължавам обаче да се изумявам от чудото как Буквите могат да говорят
и как човек може да прави всичко човешко с тях – да обича, да мрази, да греши,
да прощава, да забравя…Искам днес да помахам с ръка на тези, които ми го
откриха: Обичам ви!
П.П. На снимката е българският
здравец в двора ми в Брюксел. Честит празник!
No comments:
Post a Comment