За книгите и йогата

Веднъж в часа по йога, след не много лесна асана, едно от момичетата в залата спонтанно и без да чака указания, премина в друга - точно обратната на предишната. Учителят веднага реагира: „Ето, това е! Когато сами знаете как да освободите тялото и да създадете обратното напрежение, сте готови!“.

Сетих се за това, когато си прегледах пак списъка с прочетените през 2017 година книги. Привидно в него няма логика, но знам за себе си, че книгите не са ме намирали случайно в този си ред. Това обяснява прехода от Уелбек към Мюсо и от Аджан Брам към Светлана Алексиевич. Душата – точно като тялото! - има своите механизми за защита и може инстинктивно да преминава от трудно към лесно и да адаптира зрението си от светло към тъмно. Понякога се връща към нещо вече четено, но позабравено, събирайки сили, за да продължи.

Доволна съм, че съм започнала и завършила годината със силни книги. И не съжалявам за тези, които бързо ще забравя. За натрупаните до леглото ми, които чакат ред, ще пиша догодина.

Дано 2018 да бъде пълна с книги, които да поддържат душата ми здрава, гъвкава и бодра - знам, че тя сама ще си ги избере. 

1. "The Secret History", Donna Tartt

2. “The Circle”, Davе Eggers

3. „Кладенецът“, Веселина Седларска

4. "Дух над мен – писмата на Яна Язова до Александър Балабанов", съст. Цвета Трифонова

5. „Камбаната“, Недялко Славов

6. „Моши, моши, Япония“, Юлиана Антонова

7. „Първите седем“, Боян Петров

8. “The Strawberry Girl”, Lisa Stromme

9. "Същото море", Амос Оз

10. “Flowers for Algernon", Daniel Keyes

11. "Les cosmonautes ne font que passer", Elitza Gueorguieva

12. "Стопанката на Господ", Розмари Де Мео

13. "Les Transsibériennes", Jacques Lanzmann

14. "The Days of Abandonment", Elena Ferrante

15. "Ines of My Soul", Isabel Allende

16. "Plateforme", Michel Houellebecq

17. "L`instant présent", Guillaume Musso   

18. "Безкраен празник", Ърнест Хемингуей

19. "Затворисърце", Константин Трендафилов

20. "The Sun Is Also A Star", Nicola Yoon

21. "Everything, Everything", Nicola Yoon

22. "На плажа Чезъл", Йън Макюън

23. "Малко след залеза", Стивън Кинг

24. "Gwendy`s Button Box", Stephen King

25. “Beartown”, Frederic Backman

26. “Кривата на щастието “, Иво Иванов

27. „Sweet tooth“, Ian McEwan

28. “Аварията “, Тихомир Димитров

29. „Подчинение“, Мишел Уелбек

30. „Котешка люлка“, Кьрт Вонегьт

31. „Естествен роман“, Георги Господинов

32. „Книга за здравето“, Петър Дънов

33. "Отново и отново", Клифърд Саймък

34. „Трите дъщери на Ева“, Елиф Шафак

35. "Лиценз за щастие", Аджан Брам

36. "За писането", Стивън Кинг

37. „Doctor Sleep”, Stephen King

38. „Щъркелите и планината“, Мирослав Пенков

39. "Земя на сенки", Елизабет Костова

40. "Little Fires Everywhere", Celeste Ng

41. "Магистрала на вечността", Клифърд Саймък

42. "България за начинаещи", Веселина Седларска

43. "Хвърчило на надеждата", Константин Петров

44. "Чудовища и будители", Светослав Иванов

45. „Отвори сърцето си“, Аджан Брам

46. „Време секънд хенд“, Светлана Алексиевич

По пътя

В дните между Коледа и Нова Година, когато все се объркваш коя дата е днес и дали е вторник или сряда, е прието да се прави равносметка. Някои си броят парите, други – имотите, а аз и тези като мен правим списък на пътуванията и прочетените книги. За книгите специално ще напиша по-нататък. За пътешествията времето е ДНЕС!

2017-та беше толкова добра за път! Започна с коледен полет към топъл Тайланд с кратка студена спирка в Украйна, последван от дълги дни, споделени с големи деца сред златни храмове, слънце и море, слончета, маймунки и водопади в джунгли с орхидеи. 

Напролет годината продължи с приятели на запад към Андите с кондори, лами и алпаки, градове на инки, дишащи вулкани, високо езеро с острови от слама и разноцветни шапки, един тих океан и огнено писко. 2017-та стигна дори Амазонка – реката, дълга като живот, безбрежна като обич и упорита като обещание да се завърнеш. 

В ранното лято годината ми малко тъжно пи бира, загледана в златните покриви на Прага и сезоните на Муха, за да се върне пак след месец край Вълтава, да хапва вкусно и да се шляе дълго, преди да се отбие за миг до цветното площадче в Братислава. През юли кацна с нелеп черен чадър в Малта, спа нетърпеливо, за да види сградите на изгрев слънце и набра синева за някога, когато ще е тъмно. 

През август пътува сред слънчогледите на България и маслиновите горички на Гърция; през октомври – под пъстрокорите чинари на Париж и по приказните улички в Холандия; през ноември - в каменните градчета на Англия; през декември пи греяно вино в Германия и отнесе подаръци на слънчевата зима в Рим, където приятелствата са толкова топли, а Коледата - толкова вкусна. 

Аз съм от тези, които повече обичат да тръгват. За разлика от много хора, не ми идва отвътре да възкликвам при завръщане „Home, sweet home“. Не обичам студа на къщата, която не е била отоплявана дълго време; не чакам с нетърпение първата среща с клюмналите цветя. Трябват ми дни, за да се стопля, да си настроя часовника, да се върна от местата, където съм била.   

Аз и хората като мен знаят, че топлите спомени за студени дни са същото като белите пари за черни дни. Спестяваме мигове за вечерите пред камината с червено вино, когато уютът на дома се е върнал. Тогава вадим картите, отваряме сайтовете за продажба на самолетни билети и започваме да превръщаме мечтите си в планове. 

Защото всичко е път, дори и домът ни. Нека и Новата 2018-та бъде добра!

П.П. На картата на света по-долу се опитах да очертая маршрутите си от 2017. Идеята заимствах от "Физика на тъгата" на Георги Господинов. Вместо името на човека, от когото героят се опитва да избяга, моят силует в синьо прилича на планина или на потоци, които се спускат от върха, за да стигнат морето. Географията е лична наука, която учим, пътувайки.

Богат, беден

Четох за някакъв телевизионен репортаж, в който казали, че богатите подаряват електроника, а бедните – книги. Истината е, че много бедни хора подаряват електроника, защото ги е страх да не ги помислят за бедни. И много богати хора четат книги, въпреки че нямат проблем да си платят парното, лекарствата и храната. 

Аз съм човек, който обича и книги, и електроника. Не обичам, когато тяхното противопоставяне служи за разделяне на хората в някакви измислени групи. 

По едно чудно съвпадение, дни след вълненията заради въпросния репортаж, дойде рожденият ми ден. Получих прекрасни подаръци, но най-големият сред тях беше радостта, че децата ми са научили как се прави подарък. Това ми се струва важно поради тези причини:

Хубаво е да виждаш, че си посял добри семена.

Още по-хубаво е, че семената са си намерили чиста и здрава почва да никнат.

С тези заразени дъждове и реки, които текат буквално и преносно и отнасят де що човешко срещнат по пътя си, да сме научили някои дребни неща, е истински хубаво.

Вещите не са подаръците, а само тяхното физическо тяло. Душата на подаръците е старателното търсене и незабавното разпознаване; дългото опаковане и нетърпеливото разкъсване на хартията; добър слух за случайно споменати желания или просто доброто познаване на човека. 

Дали ще е електроника или книга, не я подарявайте, ако не знаете какво искате да кажете на човека с нея. И обратно, всичко има стойност, ако е важно за този, който го е получил. И в любовта е така: когато хората се обичат, стъкленото топче е бижу. Отиде ли си любовта, скъпото бижу е просто стъклено топче. 

Много може да се говори за пропастта между бедните и богатите, между електрониката и книгите, между голямото и малкото, между бижутата и играта на топчета. Понякога е лесно е да се сбъркат. Често е трудно е да се различат.

Светът обаче е доста по-лесно обясним с това: една любима книга от любимата книжарница в Париж до водите на Сена; друга любима книга от друга любима книжарница в Маастрихт, чийто дом е една катедрала; и най-любимият Далчев в две книги, поръчани специално и специално донесени от България.   

Когато обичаме.