И за малките
неща си говорихме.
Казах им: „Успях да
дойда навреме, защото приятелите ми промениха плановете си за път, за да ме
докарат. Да, има автобуси и коли под наем, но нито един начин за придвижване в
пространството не е толкова надежден, бърз, весел и смислен като този,
предложен от приятели“.
Казах им: „Пазете си
приятелствата, които създавате тук и сега. Човек може да постигне много неща,
може да бъде удовлетворен от много успехи, може да има много пари, може да
прави сам много неща. Но със сигурност му липсва много, ако няма приятели,
които да го чакат да се върне, които да мислят как да го изненадат, които са
готови за път – както, докъдето и когато трябва.“
Казах им: „Направете тук
и сега така, че
един ден приятелите ви да дойдат, когато най-малко очаквате.“
Колко просто звучи,
нали? Просто и хубаво. А не всеки го има.
P.S. В камината в дома на моята
приятелка има едно дърво, готово за огъня, което изглежда така случайно или напълно неслучайно:
No comments:
Post a Comment