Моето пожелание

Днес отново е прекрасен празник. Хора с имена на любов, надежда и вяра празнуват. Както и тези, които се казват София. Празнуват и други, които не се казват така, но имат близки, приятели и любими. И хората, които обичат топлия септември, смиреното слънце, избистреното синьо небе. И септемврийския дъжд които обичат.

Празнуват и хората, които не са или нямат близки именици, но обичат символиката на деня на майката и трите й дъщери. Днес е един от малкото случаи, в които по логичен начин любовта се свързва с мъдростта, хората не се питат каква е разликата между надежда и вяра и се припомнят онези красиви думи към коринтяните: „Любовта дълго търпи и е милостива; любовта не завижда...“.

Веднъж моя колежка - шотландка, която е много любопитна за нашите обичаи и традиции, ми каза: „Вие българите имате много празници, свързани с имена.“ Така е. Вижте църковния календар – абсолютно всеки ден малка, голяма или още по-голяма група хора празнуват. Затова и не поздравявам във фейсбук, отбелязвайки хората – не само защото обичам специалните поздрави, но и защото се страхувам, че все някой ще бъде пропуснат. Такива като мен пък със светли имена най-често са именици, защото всеки празник идва, свързан е или обещава светлина. Както и трябва да бъде.

Хубаво е, много е хубаво. Нека празнуваме. Бъдете честити, Вяра, Надежда, Любов и София. И всички, които вярваме, че това не са само имена на хора. Аз ще празнувам името на моето момче, което носи много любов и ни радва с доброто си сърце. 

Иска  ми се обаче да пожелая и друго. Наистина имаме много празници. Хайде да си имаме и повече делници, в които вярата, любовта, надеждата и мъдростта да царуват. А ние да работим за тях.

P.S. Снимката е моя, правена е много далеч оттук. Стори ми се обаче подходящо пожелание за всеки делник и празник. Радостно е да ти кацне пеперуда на рамото! 

Сн. Светлозара Кабакчиева