Благовещение за всички

Вчера видях нещо, което ме развесели и развълнува. За първи път след дългите дъждове стоях толкова време в градината, оглеждайки всяко кътче за подготовката за новите цветя. На една слънчева стена от години стои нещо като сандъче. То е всъщност рамка от ковано желязо, в която от кече от сухи треви или слама е оформено гнездо, където се насипва пръстта. Там садя латинки и петунии, които обичат западно слънце.

Вчера видях, че кечето е изтъняло, сякаш беше скубано от него, но не безразборно, а внимателно и равно от всички страни. Върху пръстта пък имаше едно валмо от сухи треви или слама. Някой си беше харесал материала от цветната ми градинка за бъдещото си гнездо и си го беше приготвил за отнасяне към строежа.

Това беше вчера. Днес е Благовещение - истинският ден на майките според мен. И на всички, които очакват, надяват се, искат и молят. Не само майки. Не само за деца.

Моите деца са вече големи и всеки нов ден идва с нова радост и гордост от тях. Никога обаче не избледняха дните, в който ми казаха, че ще дойдат на белия свят. Дори и когато усещаш или даже знаеш преди това, изречената блага вест е онази магия, която отключва инстинкта да приготвиш гнездото.

И си мисля колко е свързано всичко в прекрасния свят, колко всъщност всичко е общо - и голямото, което променя човечеството, и отделното и много лично човешко, което променя живота на двама души и техните семейства, и мъничкото птиче щастие в клоните на дърветата, което винаги също нещо променя.

Днес валмото от сухи треви или слама го няма в сандъчето. Чудя се дали е в при сойките в големия смърч, при косовете в черешата в съседния двор или при синигерчетата в бледата и още прозрачна бреза. Дори и да разбирам езика им, няма да има кой да ми каже - всички наоколо са така заети да правят гнездата си.

А и има ли някакво значение, когато всичко е толкова свързано и толкова общо?