Книги, хора, тишина

Ако ме попитате с какво асоциирам думата „библиотека“, ще ви отговоря: „С тишина“. Това е първото, с което съм запомнила Нейно Величество Библиотеката – от мъничката в началното училище, през голямата градска, още по-голямата университетска, най-голямата народна до модерната и дигитализирана в институциите – тихо, абсолютно тихо. Ако е толкова необходимо да се каже нещо, се шепти. Ако е толкова необходимо да се движиш, го правиш на пръсти. Даже ако няма на кого да пречиш, ставаш безмълвен и бавен. Даже ако никой не ти е казвал, че се прави така, влизаш и се смълчаваш. 

Не зная дали книгите правят това. Или процедената през прозорците светлина. Или сноповете танцуващи прашинки във въздуха. Или кръговете от настолни лампи по масите. Може би самите ние, които имаме нужда от поне едно магично място в немагичния свят, да си го създаваме.

Другото, с което свързвам думата „библиотека“, са тези, които работят в нея. Библиотекарите. Хората, на които съм завиждала през живота си – и като първокласничка, и като студентка, и вече като голям работещ човек. Тези, които прекарват работния си ден сред хиляди книги. Които знаят и могат да ти намерят всичко, даже това, което не знаеш, че търсиш. Може би тишината идва от тях и от начина, по който поставят пръст пред устните си и се движат в процедената светлина или между кръговете от настолните лампи.

Библиотеката е, разбира се, най-вече книгите в нея. Много вярвам, че за да е жива една книга, тя трябва да пътува, да преминава от ръце на ръце и библиотеката прави точно това възможно. Продължавам и аз да правя така с почти всяка книга, която прочитам – да я предавам нататък. Когато бях дете, от вътрешната страна на корицата имаше талон, на който се отбелязваше датата за връщане. Обичах да гледам датите преди моята и сякаш виждах къде е пътувала книгата. Вече ги няма.

Не знам и дали онези чекмеджета с хиляди картончета в тях продължават да съществуват. Толкова бях запленена от тях, че си правих такива и на книгите вкъщи. Днес модерните библиотеки са дигитализирани, всичко се записва, съхранява, търси и открива в компютър. Самите книги вече не само се четат, но и се скролват, слушат, записват, изпращат. Важно е това, удобно и лесно е. И ще става и по-удобно, и по-лесно, надявам се.

И все пак, и все пак, единствено важните и абсолютно необходими съставки са три: книгите, хората и тишината.

Днес е 11 май и ги празнуваме.