Любов и стари вещи

Така се промени ежедневието ни, че мине, не мине ден и добавяме нов запис към Списъка с Неща, Които Пандемията Отнема. Не става въпрос за живота и здравето на близки и приятели, тяхната загуба е твърде голяма, за да бъдат в каквито и да е списъци на неща или причини да се оплакваме.

Става дума за такива неща, без които може, но пък е толкова хубаво, когато ги има – като например да отидеш на концерт и на бира преди и след него; да си купиш билет за самолет, който струва по-малко от бусчето до летището; да отидеш за уикенда в град, където нямаш никаква работа. Ей такива неща и сред тях са брокантите. Brocantes се наричат в Белгия пазарите за стари неща. В едни съседни страни ги наричат пазари за бълхи. В България се наричат битаци, но не съм много сигурна дали това е същото като брокантите, които ми липсват.

Брокантите тук са тези събития, които се провеждат на точно определени места и по предварително обявен календар. Общината съобщава за продавачите срок за заявка на щандове и цената за тях. За нас, купувачите, е достатъчно да дойде денят, в който се шляем безцелно, нищо не търсим, но винаги нещо откриваме. После сядаме с приятели на масичка в някое от ресторантчетата наоколо и докато чакаме поръчката, си разглеждаме съкровищата и се препичаме на слънцето.

Най-интересни са кварталните броканти, особени в зелените и богати квартали. Продавачите не са прекупвачи-професионалисти, а хора, които живеят там и изнасят пред домовете си това, което вече не им трябва – мебели, посуда, дрехи, бижута. Изнасят си масички и по съседски си вдигат наздравици и те оставят да си гледаш колкото искаш. Понякога има жива музика, балони за децата, фургончета за картофки и наденички. Нещо като празник, без да има повод за него.

Има и такива броканти, които са си винаги на пост в един и същи ден и на едно и също място. Те са за тези почивни дни, в които се събуждаш, без да знаеш точно какво ще правиш днес и си в настроение да се окажеш в тълпа с други като теб, които не познаваш, а разглеждате едни и същи предмети и понякога се конкурирате за тях.

Хората са много интересни в отношението си към брокантите. Някои ги презират, защото не обичат „такива“ неща, обикновено казват, че им мирише на старо. За други брокантите са професия, как само звучи vide-grenier – да изпразваш тавани. Има и професионални купувачи, те знаят точно какво търсят или как да го разпознаят и ходят много рано сутрин, още докато сергиите се нареждат. За трети брокантите са съкровищници, приключенска експедиция, страстта да откриваш.

Някои хора имат очи за вещите, други – не. Едни търсят практични неща, за които е излишно да хвърляш пари, когато употребата им е за толкова кратко, че не си заслужава, като например детско колело или тротинетка. Други ровят за съкровища, на които някой нехайно е определил смешна цена, защото нито знае колко е скъпо, нито знае историята на този предмет, пък и не го интересува. Всеки път се чудя какви неща само купуват хората на тези броканти, на тях се убеждаваш колко е вярна поговорката, че за всеки влак си има пътници.

Понякога ми става тъжно – млади хора продават неща, очевидно принадлежали на баба и дядо. Личи си, когато се освобождава къща, в която доскоро някой е живял, колекционирал е предмети, които го радват, сувенири от пътувания, подаръци за семейни празненства. Имало го е, а вече го няма. Личи си, когато хората, които продават, имат сантимент към предметите, не се пазарят за цената, а гледат внимателно на кого го продават, сякаш им е по-лесно да се разделят с предмета, ако знаят, че ще отиде при човек, когото необяснимо защо са харесали.

Всеки човек търси и открива различни неща. Аз лично купувам порцелан. Не търся конкретни неща, нямам колекционерски профил. Само неща, в които се влюбвам от пръв поглед и много, ама много искам да имам. Неща, които ползвам в бита си и на които се радвам като дете: порцеланови кутийки за бижута и фиби, порцеланови фруктиери с дупчици за измиване на плодовете, порцеланови кутии за масло, порцеланови poubelle de table за отпадъци на трапезата като костилки, семки, костички. Последната ми придобивка е порцеланова бонбониера, на която всеки ден се чудя колко е красива.

Имам приятели, с които обичам да ходя на брокант, защото имат същото отношение към вещите – обичат ги, без да им робуват; държат на сантименталната им стойност, но се забавляват да се пазарят. С тези приятели е весело и лесно и един друг начин да пътуваме заедно.

За брокантите мога да пиша още много. Липсват ми. И ги чакам. Трябва да отворят следващия месец. Надявам се да бъдат отново празнични, въпреки мерките, които все пак ще трябва да спазваме.

Защото вещите имат само живота и стойността, който им даваме ние. Те са просто онези неща, без които може, но пък е толкова хубаво, когато ги има.