ТАБЕЛКА: „ОТВОРЕНО”

Понякога в почивката, вместо на обяд, отивам в любимата си книжарница (тя, впрочем, работи всеки ден до 20 ч. - 365 дни в обикновена година и 366 във високосна, което е наистина забележително по тези ширини).

Обикновено не търся нещо специално. Понякога си купувам книги, понякога само разглеждам, набелязвам си заглавия, разлиствам албуми.

Днес беше тревожен ден, отидох там и изведнъж разбрах какво искам от света - да е като тази книжарница, просто защото:

-         Говори се тихо. Никой не вика.

-         Понякога някой свири на пианото, обикновено отрупано с книги.

-         Хората си правят път, разминават се с леко кимване и усмивка.

-         Нищо не е безплатно, но си даваш парите с радост.

-         Докато четат, хората ядат и пият вино, но не са дошли за това.

-         Мирише на дом. А домът ти мирише на книги.

-         На една въртяща се поставка има много картички с мисли на мъдри хора, а на една от тях пише: „Който отваря вратата на училище, затваря вратата на затвор. Виктор Юго”.

Заради тези и заради още много неща искам светът да прилича на книжарница – отворена 365 дни в годината, и то - денонощно!

Това е за Света. За Рая се доверявам на Борхес,

който винаги си го е представял във вид на библиотека.

Амин!