Лястовици

Щастливо лято беше това. Много хубави неща се случиха в него. Най-хубавото беше сватбата на нашите деца. А другото най-хубаво беше пълната къща в България.

Сега същата тази къща се готви за дългия сън, в който отново ще сънува как всички се връщат.

Преди няколко дни първи отлетяха новото семейство лястовици. Днес помахахме на по-малките лястовичета за лек път и скорошно виждане. След два дни ще бъдем на същото летище за нашия полет, но сега бързаме да се върнем в къщата, за да прибираме лятото в нея.

А лятото е дете и се сърди, че още е рано за лягане. Гледа под око прибраните хамаци, пъстри възглавнички, градински свещници, постелки за люлки. Обръща ни гръб, изнудва ни с облак от планината или с дъждовен следобед.

Лятото не разбира защо хората си тръгват, когато то още е тук. При всяко отпътуване аз също се чудя защо и дали наистина трябва. После забравям.

Избрали сме си тоя живот и си го летим между юга и севера непрестанно. Лястовиците също правят това. Никога няма да разберем дали и те имат своите „защо“ и "дали си е струвало това прекосяване на океани".

Можем дълго да говорим за причините за заминаването. Но все ми се струва, че важните са тези причини, заради които се връщаме.

P.S. От един остров, на който бяхме преди да си дойдем в България, си купих тази керамична
лястовичка и първата ми работа, когато се върнахме, беше да я закача под стрехата на къщата. Сега е време да я откача и да я сложа вътре на топло, за да не я оставям на лютата зима в планината.  

До скорошно връщане!