Едно желание повече

Връщам се от обедна почивка и намирам върху клавиатурата на компютъра мартеничка. Решавам, че някой от българите в генералната ни дирекция е идвал, докато ме е нямало, и е оставил това закъсняло подаръче. В служебната ми поща обаче ме чака писмо от едно италианско момиче в отдела: "Светла, изгубих гривничката, която ми подари на 1 март, преди да мога да видя цъфнало дръвче и да си пожелая нещо. Затова днес отидох до българския магазин и си купих нова. Купих една и за теб, защото реших, че ще се зарадваш да имаш право на още едно желание. Когато се върнах в офиса, намерих изгубената си мартеничка, подарена от теб."

Интересно нещо е животът, нали? Аз пък точно тази сутрин след душа забравих да си сложа мартеничката и даже мислех да се връщам, но се отказах, за да не изпусна влака.

Ето така с италианката си имаме мартенички и днес: тя две, аз – още една.

И не знам дали е случайност или Вселената наистина бди над нас, както казва Стефания, но винаги е хубаво да имаш право на още едно желание.

Очаква ни пролет.