Де е България

Преди няколко дни, когато дъждът спря и излязох в градината, видях колко е пораснал здравецът и вече е започнал да цъфти. Двете туфи в предното и задното дворче на къщата в Брюксел са избуяли само от едно мъничко коренче, донесено през някое от летата в България. От такова малко коренче се беше получила полянка и пред къщата, в която живеехме преди време в друг зелен квартал на Брюксел.

В това време роднините на същия този здравец продължават да се разпростират в двора ни в София, да преживяват лютата зима в планината, да се събуждат напролет, да цъфтят без никой да ги наблюдава, да ги полива, да се грижи за тях.

Здравец е. Просто го има. Отговаря си на името. Пътува по света. Някой го харесва и си взема по малко, за да го засади в някоя далечна градина. Живее на сянка и не се оплаква от нищо. Или на някоя слънчева тераса, където други по-топлолюбиви растения умират от жега.

Исках да напиша още нещо и да обясня метафората на здравеца. Отказах се, защото то е ясно без думи.

А финалът дойде съвсем спонтанно тази вечер, когато дъщеря ми през смях каза: „Мамо, а пък днес по география А. вместо „България“ написа моето име.“

А. е нейна приятелка, идва от една северна европейска страна и знае къде е България.

Под друго име здравецът вероятно вирее и там.