След близо половинвековна взаимна любов с буквите, продължавам да се удивявам на какво са способни. В
българската азбука има 30 букви, а в българския език - повече от 120 000 думи. И
нови думи продължават да се раждат. Раждат се и нови книги с истории, стари
като света, а сякаш за пръв път разказани. А броят на буквите си остава един и
същ. Какви безкрайни комбинации могат да правят те! Какви чудни вселени да
раждат! Каква приказна математика е 30 да раждат безброя!
Бях на четири-пет и знаех наизуст приказките, които ми четяха. Никога не ми
омръзваше да ги чувам отново. Слушах и гледах в книжките черните знаци. Научих
се да чета сама, когато започнах да свързвам графичните изображения на думите с
това, което звучеше в главата ми. Така е направено, че буквите да идват
по-късно в живота ни, когато имаме вече езика, който да облечем.
Както първите истински стабилни обувки ти обуват, когато проходиш. Можеш и
бос да откриваш белия свят, но за път не е много удобно. А и няма да
стигнеш далеч.
Вгледайте се в двете думи. И после кажете, че буквите не правят магия!
No comments:
Post a Comment