Коледа е. Пътуваме по магистралата. Вали дъжд, има учудващо много коли в празничното утро. Не, не сме на пътешествие. Отиваме да вземем децата си-пътешественици, които се връщат от топла и зелена страна.
Сутринта прибрах нераздиганата от Бъдни вечер трапеза. Направих баница, оставих я на масата до джинджифилените курабийки, които изпекохме вчера с другото ми дете. Сложих си новия златист молив за очи, който досетливият Дядо Коледа ми донесе, приготвих си книгата и скицника, защото няма да шофирам и ще имам няколко часа дотам и обратно, за да рисувам и да чета.
Дълъг ден ще е. Празник. И път. Мисля си колко много променят децата перспективата за живота. И как умеят да превръщат мига в радостно бързане. Същият този миг, в който с дъщеря ми пием заедно горещ шоколад до елхата и гледаме за 111-ти път “Наистина любов”.
Само родителите могат да правят това и да събират в едно топлата Коледа у дома с тази по пътя на пълната магистрала.
Аз го научих, когато станах родител. Когато бях дете, приемах за даденост всички ранни отпътувания и среднощни прибирания, когато е имало кой да ме чака.
Един ден децата ни ще го разберат, когато на свой ред ще пътуват към някой град, за да посрещат децата си.
Чудната подредба на живота работи така - на свой ред да даваш това, което твоите родители на свой ред са ти давали.
Коледа е. Най-хубавото време от годината. Време за даване.
Дано да има кой да го направи за вас и да има вие за кого да го правите. Бъдете честити!
No comments:
Post a Comment