ЖИВА СЪМ

Защото живея на ръба на физическия комфорт, за да вървя по билото на щастието: Жива съм!

Защото гоня най-неудобните, най-ранните, най-късните

влакове, полети, фериботи,

за да вкуся до последната трошичка радостта,

да изпия до последна капка празника,

да дишам до последна глътка въздух свободата:

Жива съм!

Защото спя,

когато не изгрява слънцето,

когато облаците не горят в оранжево,

когато не ухае на липи и утро:

Жива съм!

Защото аз не спя,

когато идва звездопадът,

когато улиците на старите приятелства

ме отвеждат в най-лилавите, световъртежните и

тежките от лято нощи:

Жива съм!

Когато приятелите ми намигат, а другите се кръстят: „Ужас, ти си луда!”,
тогава зная, че съм жива.

Жива съм –  по Ханчев.