СБОГОМ, 2014

Тя след малко си тръгва, а аз още не съм й благодарила за всичко. За хубавите книги вече го направих, но те са само част от това, което 2014 ми донесе.

Благодаря за здравето на близките ми, за успехите на децата ми, за новите стъпки, които предприеха и за красивия начин, по който порастват. 

Благодаря за работата, в която бях посветена и която ме отведе в един друг свят на професионализъм и отговорност.

Благодаря за радостните дни с моята приятелка от детството, с която откривахме пазарите за стари вещи, снимахме се в огледалата им и си купувахме порцеланови неща, изрисувани в синьо.

Благодаря за пролетните дни в Рим, Флоренция и Пиза и пъстрата мозайка от красиви сгради, рисувани тавани, мистични пинии на фона на синьо небе, неповторим сладолед и сладки приказки с приятели.

Благодаря за натежалите от божури и рози градини в къщата на Моне в Живерни и за излязлото от картините езеро с водни лилии; за импресиите на Барбизон и за юнския дъжд в Париж.

Благодаря за пътуването с мама и татко из познати за мен и непознати за тях градчета из Белгия и за радостта, която виждах в очите им през тези няколко дни.

Благодаря за чудното дълго пътуване през Швейцария и Италия, лозята на Тоскана, лимонените градини на Соренто, гроздовете къщички на Амалфи и Позитано, невероятното синьо море и пътищата, които водят до и от Корфу.

Благодаря за плаващия дом, който цяла седмица обитавахме с приятели и който ни отведе до изумрудени заливи, алени залези и пъстри градчета с лястовици по покривите, жасмин по вратите и безкрайно вкусни патладжани и тиквички.

Благодаря за бялата къщичка на морския бряг, при която се връщаме всяка година и която подарява най-дългите изгреви и най-звездопадните нощи.

Благодаря за градчетата, които обикаляме в почивните дни, за вкусната бира, за безкрайното зелено и равно, за магията на отливите, за стридените черупки, за коледните пазари, за греяното вино, за звъна на камбаните в зимно небе.

Благодаря за хората, които направиха възможно това, което изброявам. Които ме подкрепяха, посрещаха, изпращаха, пътуваха, говореха, рисуваха камъни, мълчаха и споделяха с мен тази уникална 2014 година.

А свeтът е толкова просто и чудно устроен: колкото повече благодариш, толкова повече да има за какво да благодариш.

Нека да заповяда 2015 година!