Showing posts with label Do-nut touch. Show all posts
Showing posts with label Do-nut touch. Show all posts

Sunday, 6 December 2015

CHOCOLAT PARTOUT

През изминалата седмица ме усмихнаха много неща, но за едно от тях ми се прииска да ви кажа:

В автобуса в тъмната утрин едно момиченце в количка гризеше намазана филия. Майката недоволна му бършеше ръчичките и лицето, нареждайки: „Виж! Виж! Шоколад навсякъде! Chocolat partout!”

Момиченцето взе да пляска радостно и да пее: „Шоколад навсякъде! Шоколад навсякъде! Chocolat partout! Chocolat partout!”.

Тази песничка много ми хареса и по-късно през седмицата, когато нещо беше на ръба да ме ядоса, отчая или просто умори, си прошепвах наум „Шоколад навсякъде! Chocolat partout!” И, повярвайте, помага!

Това е, разбира се, заради лековитата сила на повторението и магията на думата "шоколад". Но и заради превръщането на мърморенето в песен. Опитайте и вие!

Sunday, 1 February 2015

Кексчета...








 ...или как да направим очакването на понеделника приятно и вкусно. 

А може и вторника :)



Monday, 22 December 2014

Коледни курабийки

½ пакетче масло (размекнато), 1 яйце, ½ ч.ч. захар (бяла или кафява), ½ ч.ч. мед, 1 ч.л. сода, 1 ч.л. канела, 1 ч.л. джинджифил на прах, настъргано индийско орехче, брашно (колкото поеме до твърдо тесто). 
Има един ден в годината със специално място в календара без да е специален празник: Денят на коледните курабийки. Обикновено го организираме в неделята преди Коледа. Обикновено се провежда у дома, защото така най ми харесва. От години се събираме две-три майки с две-три момиченца на една и съща възраст. Интересното е, че момиченцата стават все по-големи, а майките си оставаме същите.
Сн. Катя Кабакчиева
Аз приготвям и набождам с гвоздейчета карамфил първото тесто (горната доза по две) от предната вечер, за да има с какво да започнем, когато момичетата пристигнат. Тестото, завито с прозрачно фолио, спи цяла нощ в хладилника, докато ароматите се опознават, а то става твърдо и лесно за обработка. В самия Ден се разточва и нарязва на формички, а през това време се прави още една доза. Фурната е гореща, всяка застлана с хартия за печене тава излита за по-малко от 20 минути, скоро има достатъчно курабийки за рисуване. Има разбита снежна глазура, има цветно тесто за украса, има блестящи пръчици за поръсване, има разноцветни топчета, които дълго след това ще откривам из къщата. Тази година момичетата са решили да правят и кексчета с маслена глазура, които грейват като елхички с шарени топчета. Има коледни песни, които звучат от компютъра; запотени прозорци; майки, които сядат около масата с едно малко ароматно питие да дорисуват курабийките; има сладки приказки, няма сняг и всичко е Коледа. 
Сн. Катя Кабакчиева
Вярвам, че курабийките и кексчетата са за това – не за самото изяждане, което е неизбежно и вкусно, а за спомените, които носят с тях. Дано дълго-дълго сладкият им аромат да пази децата ни, а те след време да го предадат на своите деца. Вярвам, че хората са добри, когато имат хубави спомени. 

Това беше моята рецепта. Не се страхувайте да я променяте - изваждайте подправки, които не ви харесват и добавяйте такива, които отговарят на вашите спомени. В интернет има десетки, ако не и стотици рецепти за коледни курабийки, но всеки от нас си има своята, която става по-добра във всеки следващ Ден на коледните курабийки.
Сн. Катя Кабакчиева

Wednesday, 17 December 2014

Бухти

Как се правят бухти? –

Бухти се правят с любов.
С поглеждане към прозореца,
С ослушване към цветята.
С разбъркване в една посока,
докато тестото се превърне в спирала,
виеща към центъра на съда,
а после се отпусне и стане меко и жълто
като лице на луна.

Бухтите от любов се оставят да починат,
докато навестиш цветята, зайчето, пощенската кутия,
защото само докато забравяш за тях,
бухтите бухват и си спомнят сънищата в пухкави шупли.

Бухтите в олиото разцъфват в изумителни рози –
тъмно-ръждиви в сърцето и с цвят на липов мед по листата.
Аромат на пържено вдигат до самото небе
и всички обитатели на небето надничат иззад своите облачета, засмени и гладни.

Бухтите от любов се сервират с мед и боровинково сладко,
с глас на мама, с разлято мляко по покривката,
с любопитни пчели.
И накрая от бухтите от любов остава само

празна и лъскава жълта чиния,
защото е аксиома в живота на бухтите:
скоростта на изяждане е право пропорционална
на любовта, с която са направени.

Ето това е. Бухтите от любов се правят така.
Забравих да напиша съставките,
а всъщност, достатъчно е да имаш любов.
и да бъде последният ден на юли.