През изминалата седмица ме
усмихнаха много неща, но за едно от тях ми се прииска да ви кажа:
В автобуса в тъмната утрин едно
момиченце в количка гризеше намазана филия. Майката недоволна му бършеше
ръчичките и лицето, нареждайки: „Виж! Виж! Шоколад навсякъде! Chocolat partout!”
Момиченцето взе да пляска
радостно и да пее: „Шоколад навсякъде! Шоколад навсякъде! Chocolat partout! Chocolat partout!”.
Тази песничка много ми хареса и
по-късно през седмицата, когато нещо беше на ръба да ме ядоса, отчая или просто
умори, си прошепвах наум „Шоколад навсякъде! Chocolat partout!” И, повярвайте, помага!
Това е, разбира се, заради лековитата сила на повторението и магията на думата "шоколад". Но и заради превръщането на мърморенето в песен. Опитайте и вие!
No comments:
Post a Comment