Осем чудеса от Перу

Като знаете каква съм словесна, сигурно се чудите защо още не съм написала нищо за пътешествието в Перу.

Отговорът е, че имам в главата си повече картини отколкото думи и рядкото за мен усещане, че не зная как да нарека всичко, което се случи.

Затова искам само да ви кажа за няколко от чудесата, които научих:

За моето поколение, което израсна с израза „на Мачу Пикчу“ като метафора на немислимо далечното и нереално „някъде“, подготовката за пътешествие в Перу е подготовка като за другия край на света. Веднъж пристигнал обаче и тръгнал по маршрут Лима – Куско – Пуно – Арекипа – Лима - Икитос – Лима със самолет, автобус, кола, влак и пеша, другият край на света престава да ти се струва далечен или нереален. По хубавия начин получаваш урок как всичко е постижимо и колко малък е светът, в който живеем.

Колкото и часа да стоиш на Мачу Пикчу, все не ти се иска да тръгнеш. Колкото и да го снимаш,

все се изкушаваш за още един – последен? – кадър. Мъглата, облаците, слънцето, дъждът се редуват и променят лицето на това странно място и ти - временният, дошлият от далеч, един от многото -  искаш да запазиш само за себе си тази магия.

Същото е с Амазонка, която прелива, слива, разлива и променя пред очите ти, но запазва винаги строгата граница между себе си и другоцветните реки и небе. Неусетно започваш да планираш следващите пътувания, в които да я опознаеш.

Звездите в небето на Южното полукълбо са видимо повече, по-едри, по-близки и понякога се отронват преди да си си намислил желание. Нали си човек и нищо човешко не ти е чуждо, всяко непознато звездно небе ти се струва по-приказно от небето, което си имаш вкъщи.

Можеш да преживееш – поне една нощ! – без отопление (но затова пък с местната ракия писко край огъня и грейка с гореща вода в сламената колиба), без интернет (но затова пък с изгрев над езерото Титикака сред полюляващата се тръстика), без ток за зареждане на телефони и таблети (но затова пък със слънце в студеното утро, когато слагаш шапката от алпака и тръгваш да пориш вълните със сламена лодка).

В рамките на две седмици можеш да се адаптираш в амплитудите от морското равнище на плажа на Лима през 2430 метра надморска височина в Мачу Пикчу, 3399 – в Куско, 3830 – в Пуно на езерото Титикака до 5000 метра по пътя за Арекипа. Както и в амплитудите от минус 10 градуса преди съмване в Каньона Колка до 30 градуса с 98 процента влажност в Икитос на брега на Амазонка. Човек преминава собствените си граници така, както преминава границите между държавите. И континентите.

Колкото и да е голяма една страна, пътуването с кола по пътищата й я прави реална и опитомена лично от теб. Шарени планини, будни вулкани, полета с киноа, безкрайни ливади с лами, алпаки и викуни, зелени тераси, каньони и крила на кондори, които в приказките закриват слънцето – с всичко това стигаш по-бързо закъдето си тръгнал. И с повече картини в главата отколкото думи.

Затова спирам дотук. Може би само още едно – осмото! - чудо за това как се сбъдват мечтите да отидеш в Перу:

Мечтите се сбъдват с приятели.