Благодаря за ноември

Няма друг такъв месец като месец ноември – привидно тъмен с късите дни и дългите нощи, с дъждовете и свлечените по паважа листа, а всъщност светъл с празничните свещички на тортите за рожден ден, с блестящите очички на човече, което тепърва опознава света, с кадифения цвят на недокосната още от мен корица на книга, с цветята, които греят през ноември, с пламъчетата в памет на тези, които ни пазят отвъд.

Няма друг като моя ноември, в който празнувам празниците на порасналото си момче и порасналото си момиче; в който празнувам моя празник и около мен са тези, които обичам.

Ноември е светъл.

А когато той е на път да си тръгне, мога само да му благодаря. Една от книжките, които прочетох през него и която ми беше препоръчана от любима приятелка, беше „В края на ноември“ на Туве Янсон. Много изречения от тази топла и мъничко тъжна приказка запомних наизуст, но едно ми се стори особено подходящо за последния ден на моя ноември:

„Хомсчето си представи как, когато се събудиш, ще е важно да разбереш, че някой е мислил за теб, докато си спял“.

Благодаря, че мислихте за мен. Че ме засипахте с добрите си думи и пожелания.

Благодаря за ноември.

За децата и книгите

Когато споделих, че очаквам новата си книжка, се замислих колко книжките приличат на деца:

Те са твои - родени и отгледани от теб, ала са пораснали и са тръгнали по света - без теб.

Искаш да им се случват само добри неща, да ги обичат и да им се възхищават, ала се страхуваш, че може не винаги да е точно така. Че може да срещат и хора, които да ги пренебрегват или даже да бъдат жестоки – дали от завист или просто защото са те.

Искаш да ги предпазиш от всичко и всички, но искаш и да ги научиш да отворят сърцето си за света. Да ги пуснеш на път с доверието, че има добри хора, любов и надежда.

Когато пораснат децата и книжките, на майките им остава само да чакат. И да разглеждат останалите на рамката на вратата чертички, с които са отбелязвали как децата растат. Както и бележниците, изписани на ръка със стихове и бележки.

Новата ми книжка „Сенки на сърца“ започва с посвещението „На моите деца с моята обич“. 

Защото обичта е единствена – като децата ми.