Когато споделих, че очаквам новата си книжка, се замислих колко книжките приличат на деца:
Те са твои - родени и отгледани от теб, ала са пораснали и са
тръгнали по света - без теб.
Искаш да им се случват само добри неща, да ги обичат и да им се възхищават,
ала се страхуваш, че може не винаги да е точно така. Че може да срещат и хора,
които да ги пренебрегват или даже да бъдат жестоки – дали от завист или просто
защото са те.
Искаш да ги предпазиш от всичко и всички, но искаш и да ги научиш да
отворят сърцето си за света. Да ги пуснеш на път с доверието, че има добри
хора, любов и надежда.
Когато пораснат децата и книжките, на майките им остава само да чакат. И да разглеждат останалите на рамката на вратата чертички, с които са отбелязвали как децата растат. Както и бележниците, изписани на ръка със стихове и бележки.
Новата ми книжка „Сенки на сърца“ започва с посвещението „На моите
деца с моята обич“.
Защото обичта е единствена – като децата ми.
No comments:
Post a Comment