24 МАЙ

Празникът на буквите винаги ми е носил спомен за дъжд – този майски, зелен, люляков и божурен дъжд, който идва от ясното небе на големи капки и окъпва света, за да стане по-весел и светъл. В моето детство винаги валеше на 24 май. После вече не помня, може би просто дъждът е престанал да ми обръща внимание.

 

Сигурно съм била в първи клас. Бяха ни облекли с бели рокли, а на гърба ни бяха закачили огромни цветни пеперудени крила. Покатерени на някаква подвижна платформа, преминахме наред със стотици други деца от единия до другия край на булеварда на празника.

 

Както винаги на 24 май, заваля. Топъл и силен, дъждът ни застигна на платформата, на която няма къде да се скриеш. Пък и на кого му се крие от майския дъжд. Ухилени до уши и мокри чак до сърцето, слязохме в края, където ни чакаха майки, татковци, баби и дядовци. Дъждът изобщо не беше стигнал до тях.

 

Нас обаче ни беше превърнал от пъстри пеперуди в пеперуди с бели крила. Цялата боя се беше свлякла по белите рокли, беше ги превърнала в мокри разноцветни дъги. По крилата не бе останала дори мъничка цветна точица. Тц, тц, тц, цъкаха майките, как ще се изпере сега това. Вероятно не се е изпрало.

 

Оттогава свързвам 24 май с пеперуди. От онези, които пърхат в човек и му създават особени цветни мисли с бели крила.

 

И искам да е празнично. Да бъде.