Омайниче

Обичам цветя. Обичам да гледам цветя. Обичам да чета за цветя. Обичам да купувам цветя. Обичам да рисувам цветя. Обичам да плета цветя.

Имам много книги за цветя, сред тях и такива с ботанически илюстрации. Разглеждайки ги, дойде ми наум да ги ползвам като модели и да се опитам да ги оплета. Харесах си едно мъничко червено цвете. Сега книгата стои отгърната на тази страница с първото оплетено от мен цветче от тази композиция.

Междувременно, когато не плета, чета на хартия “Еликсир” на Капка Касабова и тази сутрин стигнах до следния абзац: “…А кой се крие в тревата? Омайничето! Червеното цветче с характер. Латинското му име, Geum coccineum, изобщо не подсказва колко е омайно. Сред английските му имена са “блажено биле”, “дива ръж” и “златна земна звездица”. Носели го като амулет срещу отровни животни и хора…”.

Стори ми се познато това латинско название. Знаех, че е минало скоро пред очите ми, беше ме впечатлило заради асоциацията с “coccinelle”, което в превод от френски означава “калинка”. Погледнах страницата, на която е отгърната книгата с ботаническите илюстрации. Беше абсолютно същото цвете - Geum coccineum. Омайничето! Което, разбира се, в преводното издание не се нарича с това име и което никога не съм виждала на живо, а бях избрала сред стотиците илюстрации в книгата за начало на мъничкия си творчески проект.

Освен да чета на хартия, слушам книги на “Сторител”, докато плета.  Последното, което слушах снощи, докато се занимавах с омайничето и преди да прочета абзаца в “Еликсир”, беше “Юнг. Много кратко въведение” от Антъни Стивънс. Една от главите беше за синхроничността - концепцията на Юнг за смислените съвпадения: две или повече явления, които имат еднакво или сходно значение и случващи се по едно и също време, без да имат помежду си причинно-следствена връзка.

Ами това е. Не зная как да го кажа по-хубаво: Обичам колко е хубав този свят. Обичам колко е необясним и обясним. И колко е омаен.