Първо помислих, че е жива, но скоро разбрах, че движението на крилата ѝ е от вятъра. А какви криле имаше само - виненочервени с тюркоазени черти и чернобяло око!
Помислих си дали
да не я преместя, за да не я стъпче някой, но когато докоснах крайчето на
крилото ѝ, то се отрони. Беше сякаш залепнала за бетона и се отказах. Оставаше
ми само да я гледам - нея и хората, които идваха за влака. Нито един,
повярвайте ми, нито един не я забеляза. Ала по някакъв чудодеен начин и никой не
стъпи върху нея.
После влакът дойде, ние - хората - се качихме и отпътувахме.
Тя - пеперудата с криле - остана на перона.
Беше денят, в който Пролетта дойде.
P.S. На другия ден по същото време на същия този перон пеперудата вече я нямаше. Беше отлетяла с виненочервените си криле с тюркоазени черти в долния край и чернобяло око в горния.
А ние, хората, продължавахме да се качваме на някакви влакове, да слизаме от тях, да отиваме някъде. Или може би никъде.
No comments:
Post a Comment