Разказвам за Маги, защото е наше дете. Тя дойде за първи път в нашия дом преди повече от 12 години, а преди две години официално стана част от семейството и прие нашата фамилия. Пиша за нея, защото се гордея и защото моето новогодишно обещание беше да споделям хубавото, което хората тихичко си творят. И защото много се ядосвам, когато говорят как младите хора в днешно време не били такива, каквито младите хора трябва да бъдат.
Още като малко момиченце, Маги е открила сладкото щастие от това да даваш щастие. Сега в своите двайсет и няколко години прави торти, когато близки и приятели имат празник или просто знае колко им се хапва сладичко.
„Аз правя неща, които знам, че другите ще харесат. Защото ми харесва как някой яде нещо, което съм направила, и му е вкусно“. Кухнята ѝ е лична, заниманието - хоби и намира време за него в почивните дни или след дългите часове в офиса, в който работи.
Маги знае какво обича всеки от нас и се старае тортата, която прави, да е любима лично на този, който празнува. Сигурно от тази специална грижа се ражда нещо толкова вкусно. Както и от прецизното отмерване на продуктите, спазването на пропорциите, вниманието към детайлите, търпението и всичко това, заради което аз лично никога не се научих да правя сладкиши.
Зная, че има разни теории как животът е кратък и десертът трябвало да се изяжда пръв. Аз пък смятам, че точно заради това десертът трябва да се изяжда накрая.
Цялата философия на живота е в тези три думи – последен, сладък и красив. Особено, когато има някой с вълшебни сладки пръсти да го направи за нас.
P.S. Може ли за мен с бял шоколад и малини, моля? J
