ДАЛИ? СЪС СИГУРНОСТ. В КАДАКЕС.

Преди да тръгна отново на път,

Искам да ви разкажа за едно пътешествие:

Не за неговото начало с широки и бавни реки; крепостни стени; сладки приказки с приятели на чаша вино и безкрайни лозя с розови храсти в началото на редовете - това е един друг и много дълъг разказ, за който ще си оставя повече време,

Искам да ви разкажа за неговия край, който прилича на далечния скалист нос, където свършва земята, а водата и небето са разделени с ясна черта;

Където морето е синьо като вратите и прозорците на къщите; лодките се любуват на пъстрите си отражения в гладкото на водата, а къщата на Дали е точно там, където трябва да бъде и е бяла и тайна.

Това не е пътепис, нито пък туристически гид или реклама – аз дори не успях да вляза в Къщата, заради дългия път през планините и защото прекарах твърде дълго в маслиновите гори над града, за да снимам невъзможното синьо на залива.

Затова пък успях да видя след залеза и лилавото на морето;

И ходих по каменните улици в звездната нощ, пълна с топлото ухание на жасмин, розмарин и смокини; 

 

И снимах изгрева на следващата сутрин от стъпалата на Къщата. 

А на същия нос, където земята свършва, си припомнях картините на Дали, в които вече съм виждала чудните силуети на тези скали, които приличат на устни, носорози и тигри.

Както вече казах – това не е пътепис. Не е и край на пътешествието.

Защото краят на пътешествията е илюзия, както е илюзия краят на земята.

Това е само опит да разкажа мечта. Бих я нарисувала, ако можех. Но рисуването се отдава само на малцина. И техните Къщи продължават да посрещат изгревите – бели и тайни.