За слънцето, слончето и иглата

Тази година обичайните почивни дни в началото на ноември оползотворих с пътуване из Нормандия. Всяка сутрин към 10 от една малка къщичка в средата на зеленото тръгвах към морето и надзъртах във всяко мъничко градче и всяка отбивка към скалите над водата, докато не залезе слънцето. Така пропътувах цялото крайбрежие от Лион-сюр-мер до Сен Валери-сюр-Сом. Пожелавам на всекиго да го види с очите си и да отиде още много отвъд.

Всичко е красиво, чисто и спокойно и трудно може да се опише в няколко реда. Тук е само залез от едно пътешествие.

Като всеки човек, който не обича и не умее да планира, често получавам подаръци от живота, който прави всичко вместо мен. Как така се случи този втори ден, колко време гледах морето, колко се бавих в селца с още цъфтящи рози и дълго ли бях в избите с ликьор „Бенедектин“, не знам. Но стигнах Етрета точно преди залез слънце. Хората вече се събираха на зеления гръб на хълма, от който се виждаше целият плаж и известната от картините на Моне скала, наречена от местните Слончето и Иглата. С арка, извита като хобот, тя наистина прилича на слонска глава, а до нея една островърха скала допълва композицията графично.

Малко по малко синият ден с бели облачета се превърна в червено небе с още по-червено слънце, което бързо се спусна над водата, докато напълно потъна. Миг преди това се вмъкна под хобота на Слончето и позволи на суетата ни да снима, снима, снима.

Колкото по-червено ставаше небето и колкото повече и повече ставаха хората на хълма, толкова по-малко се чуваха говор и смях - само щракане на фотоапарати и леко движение от сядане на трева. Когато обаче и последната златна точица изчезна в морето, първо настана пълна тишина, а после избухнаха ръкопляскания. Напълно спонтанни. Хората, изправени на крака, аплодираха най-чудното представление, което още никой никога не е успял да повтори.  

Ако има нещо по-красиво от залеза, това е когато самодоволният, суетен, обсебил пространството и променящ всичко Човек се смирява и аплодира Слънцето, Слончето и Иглата.

Макар и за кратко.