Открий разликите

Като повечето хора, които обичат книгите и хубавите филми, винаги съм се отнасяла с презрение към електронните игри. Смятам ги за губи-време и за нещо като захарен памук, пуканки или дъвка. Тоест, нещо, което може и да е вкусно, но и без което можем прекрасно. 

На телефона ми обаче се появи една електронна игра, чийто аналогов вариант всички от моето поколение познават: „Открий разликите.“ Нали помните – две еднакви картинки, в които има десет различни детайла и трябва да ги разпознаеш. Тук е същото, но на екран и картинките ги изучаваш само с поглед, а разликите докосваш с пръст. И тази игра - като захарния памук, пуканките и дъвката - долетя от детството и постепенно ме накара да си мисля, че това, без което можем да живеем прекрасно, идва нарочно, за да ни показва важни неща.

Отварям електронната игра от дъжд на вятър – докато чакам нещо, а чакането е толкова кратко, че не стига за зачитане в книга. Или толкова тревожно, че мога само да държа книга в ръцете си, но не да чета. Минават седмици, когато забравям за нея, после се изненадвам, че още я имам на телефона. Понякога я отварям, когато се колебая – открих, че ако отместя мисълта си от това, върху което тя се измъчва, решението някакси идва само. И някакси след време се оказва, че точно това решение е било правилното решение. Това беше и един от първите уроци от тази всъщност много елементарна игра:

Ако не можеш да откриеш някоя разлика, просто отмести поглед от картинката. Отпий от кафето си. Погледни през прозореца. Виж дали нямаш съобщение в пощата. Когато погледът ти се върне върху екрана, разликата е пред очите ти – голяма, ясна, да се чудиш защо не си я видял преди.

И други неща открих и всяко от тях ми звучи като правило за успеха:

От време на време получаваш точки в бонус, които при натрупване можеш да използваш – 10 точки ти подсказват една разлика. Открих, че когато в „портмонето“ имам такива спестявания, съм много разсеяна, „изгърмявам“ си патроните наведнъж и много често изгубвам играта. Когато знам, че няма на какво да разчитам, цялото ми внимание е насочено към картинките и детайлите и даже сама се изненадвам колко лесно и бързо съм победила.

В електронния вариант на играта се състезаваш с други – понякога с един, понякога с двама, понякога с трима. Техните точки са видими отстрани. Разбрах, че когато гледам докъде са стигнали моите съперници, губя време и концентрация и в крайна сметка губя играта.  

В тази елементарна игра също има стратегия. Когато играеш срещу повече от един, не е задължително да си пръв, защото на следващото ниво преминава и вторият. Понякога си струва да играеш пестеливо, да не си използваш бонусите, да не си изцяло съсредоточен в това, да оставиш някой друг да завърши играта и ти да продължиш заедно с него. Урокът тук е повторение на това, което татко все ми казваше, докато решаваше с мен задачи по математика: Чети условието.

Има и още. Сигурно всеки получава свои уроци. Все още продължавам да се удивявам на колко много нива успехът е проектиран в живота ни, а правилата за постигането му са едни и същи, независимо дали се бориш за оцеляване, дали се явяваш на изпит, дали израстваш в кариерата или просто играеш една елементарна игра, която - като захарния памук, пуканките и дъвката – е едно от отраженията на детството.

Разчитай на себе си, но понякога следвай тези, които ще те изведат. Давай всичко от себе си, но и знай как да си пазиш силите. Познавай играта, защото правилата играят за теб.

Когато играта свърши – независимо дали си успял или си загубил – продължавай да правиш това, което искаш, можеш или просто е наложително да направиш.

Всичко е едно безкрайно откриване на разликите. Снимката е моя и по някакъв начин ми се струва, че илюстрира това.