Като много други хора, на които животът се стече така, аз съм често на път и имам повече от едно „у дома“. „У дома“ е в Стара Загора, където съм навършила пълнолетие и липите продължават все така неистово да цъфтят, дори когато мене ме няма. „У дома“ е София, където са родени децата ми, където градината живее без мен и където се връщам през лятото, „У дома“ е Брюксел, откъдето тръгвам за работа. „У дома“ е там, откъдето отпътувам, за да си отида пак „у дома“. И пак наобратно. Звучи объркано, а всъщност е възможно и хубаво.
Има обаче и едно друго „у дома“. Изричането му е запазено за празнични дни или за големи завръщания от много далече - като това, което направихме преди две седмици. След 125 км. изминати пеш, след стотици километри пропътувани с кола и след прелетени хиляди километри, слязохме от самолета от Маями в Мадрид. Казах на глас „Благодаря ти, Боже, за това чудно пътуване и че се върнахме живи и здрави у дома“ и тогава го осъзнах:
Въпреки че нямам нищо, което да ме свързва конкретно с Мадрид, и въпреки че оставаше още един полет от Мадрид до Брюксел, за мен в този миг пътешествието приключи, защото знаех, че сме се върнали у дома. „У дома“ е там, където ме питат „Европейски гражданин? Моля, оттук“ и ми посочват устройството, където сканирам европейския си паспорт и преминавам. Европа е „у дома“. И въпреки, че го казвам на глас само в празнични дни или при големи завръщания от много далече, аз вярвам в това ежедневно.
А утре тръгвам отново на път и ще си бъда у дома, в България, която е и се надявам винаги да бъде в Европа.
Честит Ден на Европа!
No comments:
Post a Comment