24 май 2024

Тази снимка е от личния ми архив и днес има златен юбилей. Направена е в 1 “б” клас на Второ Основно Училище “Петко Рачев Славейков” в Стара Загора.

Тази снимка е личният ми 24 май.
На нея е всичко, което ме е направило този човек, който съм днес.
На нея са родителите ми, от които научих, че образованието е най-голямата сила; баба и дядо, които ме научиха да чета на 4 години; първата ми учителка Радка Недялкова и всички добри учители след нея; децата на снимката и другите, с които се срещнахме през годините и с които и досега сме приятели.
На нея е това, които съм взела и което съм предала нататък. На нея е книжката, която никога не изпуснах от ръката си - с различни имена и дрешки.
На нея са децата ми, на които от раждането им доверих, че книгите са любов.

24 май е личен празник.
Защото ние вече сме грамотни.

П.П. Докато се чудех как да обясня коя съм на тези, които не могат да ме разпознаят на снимката, забелязах, че съм застанала точно зад голямата “книга” с надпис “Приказки”.
Смятам, че това е достатъчно.