Делници и празници

Казва се, че за да е добро едно нещо, то трябва да завърши добре. Аз пък казвам, че е също толкова важно то и да започне добре. Затова искам първата ми публикация за тази година да е за Гери, храната, която тя приготвя и книгата, която е създала, оформила и издала сама.

За Гери научих от отзивите в групата за порцелан. После разгледах страничката ѝ. После ѝ писах да попитам мога ли да поръчам книгата и тя да бъде доставена в България през седмицата, в която ще бъда там, защото живея в Белгия и доставката може да не дойде навреме за празника, за който съм я нарекла. И се изненадах приятно, когато Гери ми отговори, че също живее в Белгия и ще се радва да видим и да си получа лично книгата.

 

Срещнах се с Гери в сърцето на едно от най-любимите ми градчета, насред коледната суматоха от празнична украса, хора, натоварени с подаръци, току-що отминал проливен дъжд. Дори за миг преди това не се попитах дали ще я позная, знаех, че е тя отдалече и когато ѝ махнах, тя ми отговори с усмивка. Моето семейство също дойде и така прекарахме най-уютните два часа в едно ресторантче на ментов чай и топъл шоколад, говорейки си за храна, за важността да се храним заедно и за всичко, което прави от къщата дом и което превръща живота в наслада.

Знаете ли защо ви разказвам всичко това? Можех просто да платя книгата, да я взема и да се разходя из коледното градче като бонус. Но не беше така. Срещата направи за книгата това, което правят за храната подправките, изящният порцелан и сладката приказка - правят я вкусна.

 

Книгата е наречена и за делници, и за празници. Няма ден, в който да не е подходящо да се отваря или подарява. Книгата е красива, изискана, топла и е огледало на стопанката си. Тя е и огледало на това, което всички ние искаме да бъдем в делник и празник.

 

Аз я подарих на моето момиче, което има рожден ден днес и което обича да приготвя храната по същия красив, изискан и топъл начин. Нека животът ѝ да бъде пълен с любов, която да дава и да получава с наслада.

 

Нека за всички годината бъде добра, както обещава началото.

За Гери и нейната книга можете да прочетете повече в блога ѝ и на страничката ѝ във Фейсбук. Пожелавам ви и щастието тя да ви разкаже лично.  

https://gerifood.com/bg/mycookbooks/  

https://www.facebook.com/gerisfood  

Моите книги 2022

Май разказвам това всяка година: спонтанно си създадохме традиция с четящи приятели да споделяме списъците с книги, които сме прочели през изминалата година. 

Лично за мен поддържането на този списък е важен. Когато го преглеждам в последните часове на отиващата си година, ми е важна не бройката (тя е приблизително еднаква всеки път), а личните спомени, които отключва всяко заглавие. Защото книгата е познание, но повече от всичко е преживяване, което се случва в конкретен момент с конкретна важност и значение за конкретен човек. Нали ви се е случвало да се чудите дали не четете различни книги, докато четете една и съща книга с други хора?

Четенето е занимание самотно и тихо, а емоцията от него - лична и не задължително споделена. Затова списъкът с прочетени книги е нещо като дневник, истински дневник, повече от дневник. Или бележки от едно пътуване каквото е всяка календарна година. Каква година само се оказа 2022 - и за мен, и за целия свят - по различни причини.

Заглавията следват по реда на прочитането (нали е дневник), на езика, на който е прочетена книгата (тази информация също е важна за мен). Няма видима логика в избора, но има лична и емоционална такава. Бих я разказала, когато имам слушател и време.

Личният ми фаворит тази година е Стефан Цвайг. 

Най-важното препрочитане (всяка година имам по няколко - обикновено детски книги за комфорт или класика, по която измервам как съм се променила) е на “Майстора и Маргарита” на Михаил Булгаков. 

Най-големият синхрон с настроението ми е поезията на Виктор Пасков. 

Ето и списъкът, с който гледам назад към годината, след която вече нищо няма да бъде същото. 

Както и снимката на небето тази сутрин, 30 декември 2022. 

1. Hamnet, Maggie O’Farrell
2. “Нещотърсач”, Екатерина Петрова
3. Anéantir, Michel Houellebecq
4. The Last Children of Tokyo, Yoko Tawada
5. “Неделният продавач на книги”, Даниел Вълчев
6. Crossroads, Jonathan Franzen
7. “За скръбта и разума”, Йосиф Бродски
8. “Москва 2042”, Владимир Войнович
9. The Midnight Library, Matt Haig
10. “Преобърнати съзвездия”, Деметра Дулева
11. “Светулките ще ти покажат пътя”, Христо Добротинов
12. “Избрани истории”, Георги Господинов
13. “Брюксел, разголен”, Ирина Папанчева
14. “Адриана”, Теодора Димова
15. “Историята на твоя живот и други разкази”, Тед Чанг
16. “Промяна”, Лив Улман
17. “Статии, есета, лекции”, Ингмар Бергман
18. “Нещо като автобиография или потта на жабата”, Акира Куросава
19. “Светът от вчера”, Стефан Цвайг
20. “Амок и други истории”, Стефан Цвайг
21. Fairy Tale, Stephen King
22. “Стихотворения”, Виктор Пасков
23. “Вечерна сватба”, Иван Станков
24. “Прераждане”, Пол Роланд
25. 12 обсебващи разказа
26. “Любовта за напреднали”
27. Small Things Like These, Claire Keegan
28. Our Missing Hearts, Celeste Ng
29. “Звездни мигове на човечеството”, Стефан Цвайг
30. The Seven Husbands of Evelyn Hugo, Taylor Jenkins Reid
31. Twenty-four Hours in the Life of a Woman, Stefan Zweig
32. 
    
    

Моето пожелание

Коледа е. Пътуваме по магистралата. Вали дъжд, има учудващо много коли в празничното утро. Не, не сме на пътешествие. Отиваме да вземем децата си-пътешественици, които се връщат от топла и зелена страна.

Сутринта прибрах нераздиганата от Бъдни вечер трапеза. Направих баница, оставих я на масата до джинджифилените курабийки, които изпекохме вчера с другото ми дете. Сложих си новия златист молив за очи, който досетливият Дядо Коледа ми донесе, приготвих си книгата и скицника, защото няма да шофирам и ще имам няколко часа дотам и обратно, за да рисувам и да чета.

Дълъг ден ще е. Празник. И път. Мисля си колко много променят децата перспективата за живота. И как умеят да превръщат мига в радостно бързане. Същият този миг, в който с дъщеря ми пием заедно горещ шоколад до елхата и гледаме за 111-ти път “Наистина любов”. 

Само родителите могат да правят това и да събират в едно топлата Коледа у дома с тази по пътя на пълната магистрала.

Аз го научих, когато станах родител. Когато бях дете, приемах за даденост всички ранни отпътувания и среднощни прибирания, когато е имало кой да ме чака.

Един ден децата ни ще го разберат, когато на свой ред ще пътуват към някой град, за да посрещат децата си.

Чудната подредба на живота работи така - на свой ред да даваш това, което твоите родители на свой ред са ти давали.

Коледа е. Най-хубавото време от годината. Време за даване. 

Дано да има кой да го направи за вас и да има вие за кого да го правите. Бъдете честити!