Тази сутрин, докато се приготвях за работа, ми се
случи нещо много тривиално, което аз обаче разчетох като знак - вероятно защото
съм в такъв етап, че чакам нещо да се случи, искам да се намеся и в
нетърпението си се опитвам да правя списъци с положителните и отрицателните
страни на всяко развитие.
Тази сутрин се чудех кое герданче да избера измежду две подходящи по различен начин герданчета. Отидох в банята, за да се огледам кое как стои на дрехите, които съм си облякла днес. И точно тогава едното герданче се скъса. Разноцветните камъчета се пръснаха навсякъде, събрах ги в кутийка и си сложих другото, което беше останало здраво. Изведнъж дилемата беше решена от само себе си и беше време да тръгвам за работа.
И тогава изведнъж си помислих, че това е не
просто скъсано герданче, а знак. И че трябва да се успокоя, защото в крайна
сметка винаги става това, което трябва да стане. Че изборът намира мен, а не аз
правя избора. Че всичко, което се случва, е хубаво, защото се е случило, когато
и защото трябва.
А скъсаното герданче мога да нанижа
наново. Вероятно няма да успея да повторя същата подредба на мънистата;
вероятно ще се получи ново герданче, което на свой ред изборът ще
предпочете пред някое друго също подходящо по различен начин герданче.
Никога няма да разберем какво е щяло да случи,
ако се беше случило нещо друго. Затова пък винаги ще знаем колко хубаво е това,
което ни е избрало.
Та така, да си носим герданчетата,
момичета, и да бъдем щастливи!
No comments:
Post a Comment