ЮНИ

Нещата имат и смешна страна,
сега обаче са в новолуние.

Никна като трева в древна стена
някъде там в средата на юни. 

Наивно протягам зелени уши,
чакам да чуя конски копита -

косите лениво степта си суши;
пчелите си кърпят старите пити;

няма битки и загуби няма;
точат войниците вместо саби езици;

за по-сигурно хвърлят във ямата
и брашното евтино, и скъпите трици.

А аз какво съм - трева в новолуние.
Утре тънкият сърп ще ме жъне.

От юни замаян, все някой от хуните
в смешната страна ще се спъне.

https://liternet.bg/publish7/skabakchieva/iuni.htm