Пътуването – причини и ползи

Понякога и аз, страстният пътешественик, се питам: Защо ни е да пътуваме, ако не е за да стигнем непременно донякъде? Защо са ни всички тези сменящи се пейзажи, различни покриви на къщи, площади и ресторанти с местна храна, всички тези магазинчета, цветя, залези и срещи с хора, които никога повече няма да срещнем? Ако пътуваме не заради моментното преживяване, а заради това, което ще отнесем със себе си като спомен, струва ли си дългият път, щом спомените са така ефимерни и толкова бързо заменими с други, по-ярки и нови спомени?

Пътуването е занимание дълбоко лично. Виждала съм го стотици пъти по пазарите за стари неща, където често предметите по масичките са сувенири от пътешествия. Най-вероятно, пътешествия на хора, които вече ги няма, защото човек рядко продава вещите, които му говорят - продава вещите, които му мълчат.

Понякога човек пътува и със спомените на родителите си. С разказите за местата, които те са посетили, за храната, която са опитвали те, с подаръците, които са му донесли оттам. Винаги пътувам по различен начин до места, за които съм чула за първи път от мама и татко.

Понякога пътуваме и с пътешествията на непознати. Обичам да чета разказите им и да разглеждам снимките им. Записвам си имена на градове и селца, търся ги на картата, правя пътувания специално до тях или просто внимавам да не ги пропусна, ако пътят ми минава наблизо. Затова и аз публикувам разкази и снимки от местата, на които съм била - искам и някой друг да ги види с възторжените очи, с които съм ги видяла аз, да усети същия вкус, който аз съм харесала. Вярвам, че пътуването е споделяне, нещо като твоя тайна, която искаш да издадеш, за да стане двойно по-хубава от това, че някой друг също я има.

А причините и ползите всъщност са толкова прости: Пътуването те прави човек. Учи те да не се изненадваш, че има хора, различни от теб. Да не мразиш. Да не съдиш. Да не мислиш, че си единствен, че знаеш всичко или че на света няма нищо друго хубаво, освен това, което познаваш. Кара те да рисуваш, пишеш или каквото друго умееш, за да разкажеш това. Прави така, че да ти дойде изведнъж мерак да се върнеш и да почистиш и твоя град, и твоята къща, и твоите цветя на прозореца, за да ти е красиво така, както е красиво това, което си снимал и многократно разказвал.

Може и още по-просто да бъде: в едно утро да се разходиш в непознатия град толкова рано, че само листа да летят от звъна на камбана, а един човек, който носи топли багети, да те поздрави на език, който искаш да учиш.

Пътуването те прави добър. Пътуването го прави.