Доброто

Днес моето момче има рожден ден. Винаги му пожелавам едно и също – да е здрав и да бъде добър.

За първото се моля, защото не винаги зависи от нас. За второто настоявам, защото от човека идва Доброто и от човека зависи.

Пожелавам му го, не защото мисля, че не е добър - напротив.

Пожелавам му го, защото зная, че не винаги е лесно да бъдеш добър. Не винаги е очевидно Доброто. Има и Зло, маскирано като Добро. Има и съмнения дали си струва.

Струва си, момчето ми. Доброто винаги се връща и не задължително от тези, на които си го сторил. А да се връща е важно, макар и да не е в това причината да го правим.

Доброто се връща, за да се пази баланс във Вселената, в душите ни, във всичко. Балансът е важен.

Наскоро слушах една много известна и успяла жена да казва, че не било важно човек да бъде добър човек – важно било да е професионалист и да си върши работата. Сигурно е искала нещо друго да каже. 

Ако пък е искала да каже точно това, не слушай такива хора, момчето ми. И най-голямото познание, и най-високият професионален успех не струват нищо, ако човекът не е добър.

Много наивно звучи, нали? Така обикновено звучи всичко, което майките казват – наивно и вярно.

Майките желаят на децата си само Добро.

Прави го. Пази го. Вярвай в него. Предавай нататък.