Интервю

Иска ми се да не се познавах,

за да мога да прочета приказките си

сякаш никога досега не съм знаела, че те съществуват;

за да мога да ги видя с очите на друг,

който никога не е спирал да чете приказки;

да ги почувствам със сърцето на този,

който не е прочел нито една

от момента, в който е излязъл

от своето детство;

да поискам да напиша на авторката писмо,

за да я попитам „Коя си ти, която пишеш така

сякаш все още харесваш „Грозното патенце“?;

да разбера дали е метафора на остаряването

превръщането на приказките в разкази

и дали падането в пръстта и поникването напролет

като див божур е прелюдия към следваща книга;

да си задам въпросите, които още никой не ми е задал;

да кажа, че любимата ми приказка е тази,

която още никой не е разпознал за любима.

 

Иска ми се да се познавах,

за да си купя книгата, да прочета какво съм написала

и да получа автограф от себе си за себе си.

И да разбера веднъж завинаги, че никога няма да мога

да върна тази птица обратно в клетката ѝ,

нито този дух в бутилката,

нито тази надежда обратно в сърцето,

ако поискам.

 

Направете го вместо мен.