Животът е прекрасен

Миналата година по същото време научих за традицията в едно познато английско семейство всяка Коледа да гледат It`s a Wonderful Life. Така, както ние у дома гледаме Love Actually всяка година и знаем репликите на актьорите наизуст. Гледаме го не заради сюжета или героите, а заради времето, прекарано заедно в нещо познато, което дава усещане, че всичко е наред и ще продължава да бъде. Това е моето определение за традиция, а каква ще е тя, си решава всяко семейство.

„Животът е прекрасен“ е американски филм от 1946 година и разказва за ангел-хранител, който е пратен на Земята, за да спаси човек, който иска да сложи край на живота си. Понеже никак не обичам някой да ми разказва филми, няма да пиша повече за сюжета. Само ще ви кажа да го потърсите, да го гледате и да не ви отказва това, че е на почти 80 години, че е черно-бял и че така набързо разказан звучи сладникаво или странно. И само ще ви издам, че най-добрият начин да убедите някого (включително себе си), че животът му е имал смисъл, е да му покажете какъв би бил светът, ако той не е съществувал и не е направил нещата, заради които светът се е променил.

Това е един друг начин да направиш традиционната равносметка. Да се огледаш. Да отговориш на съмненията си "Трябваше ли да го направя?", "Струваше ли си?", "Сгреших ли?", "Направих ли достатъчно?".

Както обича да казва един добър приятел, в историята няма „ако“. И все пак, не е лошо да си помисли човек колко хубави неща нямаше да се случат, ако не беше направил нещата, които направи от миналата Коледа досега. И въобще, през живота си.

Тази година ще гледам „Животът е прекрасен“ отново.

Защото животът е прекрасен – винаги! Това бяха и последните думи, които татко ми каза.