Не казвайте това изречение

При последното ми връщане в България ми направи впечатление колко често чувам изречението: „Тук останахме само …“.

Допълвано с различни епитети, свързани с липса на добро образование, амбиция, годност за справяне в живота и така нататък.

Казвано с горчивина, упрек, съжаление.

Изричано точно от хора, които нямат никакво основание за това.

Дадох си сметка колко често съм го чувала и преди. И много ме заболя,

·       защото не е вярно точно за хората, които го казват. Аз ги познавам. Те са добре образовани и възпитани. Правят смислени и добри неща. Образовали са и са възпитали децата си. Образоват и възпитават децата на другите. С радост откривам колко смислени и добри неща правят – в България! Създават, работят и се развиват в добри компании. Изработват красиви неща и не смогват да изпълняват поръчки от хора, които оценяват труда им. Пишат и превеждат от и на български от чужди езици. Създават музика и пътуват с нея по света, а после се връщат. Правят джаз празници за деца в различни кътчета на България и им откриват колко по-красив и чувствен свят съществува. Превръщат куфарите в книжарница, а съботното утро - във философска закуска. Борят се с чалгата и халтурата по единствения успешен начин – като посяват семенцата на стойностното изкуство и оставят човек да го отглежда в сърцето си сам. И още, и още! Мога да продължавам да изброявам, а не всички знаем за тях;

·       защото тези, за които е вярно, никога не се и сещат да си помислят колко са необразовани и невъзпитани и как не образоват и не възпитават добре децата си. Как подминават бурените и боклуците по пътя и в душата си и с лекота добавят още край тях. И още, и още. Дори не ми се пише за тях, всички ги знаем;

·       защото да не си останал „тук“, не означава непременно да си добре образован, възпитан и с добре отгледани ценности в сърцето и ума. Резултатите от всички избори напоследък доказват това.

·       защото в днешния свят с отворени граници понятията „заминал“ и „останал“ са не просто относителни, а направо остарели и то безнадеждно. Да заминеш, да останеш или да се върнеш са лични решения, които можеш да вземеш във всяка фаза на своя живот, стига да искаш. Впрочем, това е нещото, което „заминалите“ знаят много добре и дори не се и стараят да квалифицират посоката, в която пътуват. Обикновено всяка от тези посоки е „вкъщи“.

·       защото от противопоставянето на хората печелят тези, които изобщо не ги е грижа за хората.

Затова ви моля, хора, не казвайте това изречение „Тук останахме само …“. Не го заслужавате. 

А моето новогодишно решение е през 2024 по-често да показвам на другите смисленото, което откривам.

Където и да сте, продължавайте да правите Добро и да го споделяте!

П.П. Снимката не е пряко свързана с текста, а може би е. Направих я при последното си идване в България. Да, тя може да бъде такава - бяла и светла.