Париж

Колкото и пъти да си ходил в Париж,

ще се влюбиш с очите на мама и татко:

Есента е светлоока и рижава

и засища като палачинки със сладко,

като щастие за един ден, като слънце в неделя,

като лучена супа и чаша розе.

Да се шляеш по улици не е просто безделие,

а един вечен римейк на "Шан-з-Елизе".

И както се разтваря в една катедрала

светлината и става пъстра за кратко,

есента се превръща в Париж и цялата

отива в ръцете на мама и татко.

Стиховете и Хляба

Стиховете са като хляба  

и хлябът е като стиховете:

не се режат още топли-топли;

първо трябва да си обиколят нивката,

а нетърпеливите да ги чакат, да повдигат лекичко кърпата

и едвам да се сдържат да си отчупят коричка.

Стиховете са като хляба

и хлябът е като стиховете:

понякога не се получават; понякога ти си

единственият, който не ги харесва. Или харесва.

Истината е, че може без стихове, както може без хляб –

някои така си преживяват на пасти.

Стиховете са като хляба

и хлябът е като стиховете:

случва се да станеш посред нощ, за да ги омесиш,

рано сутрин – за да ги опечеш,

да се върнеш вкъщи, когато е весело някъде другаде.

Стиховете – като хляба – не могат да се оставят да превтасат.

А когато ги извадиш – изпечени – те пеят,

стиховете и хлябът!

P.S. Хлябът на снимката е изпечен от мен. Трябва обаче да опитате хлябовете на моята приятелка, от която научих всичко написано тук. Благодаря, Марияна Беличовска!

Сн. Светлозара Кабакчиева

Моето пожелание

Днес отново е прекрасен празник. Хора с имена на любов, надежда и вяра празнуват. Както и тези, които се казват София. Празнуват и други, които не се казват така, но имат близки, приятели и любими. И хората, които обичат топлия септември, смиреното слънце, избистреното синьо небе. И септемврийския дъжд които обичат.

Празнуват и хората, които не са или нямат близки именици, но обичат символиката на деня на майката и трите й дъщери. Днес е един от малкото случаи, в които по логичен начин любовта се свързва с мъдростта, хората не се питат каква е разликата между надежда и вяра и се припомнят онези красиви думи към коринтяните: „Любовта дълго търпи и е милостива; любовта не завижда...“.

Веднъж моя колежка - шотландка, която е много любопитна за нашите обичаи и традиции, ми каза: „Вие българите имате много празници, свързани с имена.“ Така е. Вижте църковния календар – абсолютно всеки ден малка, голяма или още по-голяма група хора празнуват. Затова и не поздравявам във фейсбук, отбелязвайки хората – не само защото обичам специалните поздрави, но и защото се страхувам, че все някой ще бъде пропуснат. Такива като мен пък със светли имена най-често са именици, защото всеки празник идва, свързан е или обещава светлина. Както и трябва да бъде.

Хубаво е, много е хубаво. Нека празнуваме. Бъдете честити, Вяра, Надежда, Любов и София. И всички, които вярваме, че това не са само имена на хора. Аз ще празнувам името на моето момче, което носи много любов и ни радва с доброто си сърце. 

Иска  ми се обаче да пожелая и друго. Наистина имаме много празници. Хайде да си имаме и повече делници, в които вярата, любовта, надеждата и мъдростта да царуват. А ние да работим за тях.

P.S. Снимката е моя, правена е много далеч оттук. Стори ми се обаче подходящо пожелание за всеки делник и празник. Радостно е да ти кацне пеперуда на рамото! 

Сн. Светлозара Кабакчиева

ПРЕДИ КРАЯ НА ЛЯТОТО

Хора, за вас не знам, но аз не искам да спирам времето, въпреки че точно това си мечтаем в най-щастливите мигове,

когато децата ни са сладки и пухкави и се държат за ръката ни,

когато човекът, когото обичаме, ни обича и всичко изглежда така сякаш ще бъде завинаги,

когато сме с приятели на маса под безкрайното звездно небе и сме сигурни, че нито виното, нито думите, нито мълчанието ни някога може да свърши.

Не спирайте времето, когато сте ужасно щастливи, хора, не спирайте.

За какво ни е замръзнало от щастие време?

Как ще летим в този кехлибар като златен мед?

В омагьосания на вечно веселие замък как ще танцуваме?

И децата ни как ще пораснат и ще станат големи и смели, изгубени и спасени, ако времето спре, когато още стискат ръката ни?

И любовите как ще си тръгнат, взели всичко и всичко оставили, ако времето внезапно спре и не позволи повече нищо ново да дойде?

И приятелите ни как ще започнат да си отиват един по един и да се връщат със звездите, за да допиваме виното там, където времето никога или никъде не може да спира?

За вас не знам, но аз искам да му купя обувки. Да му кажа „Върви.“. Да го помоля само да ме вземе със себе си.

С времето искам да вървя. Докъдето не може.

За бурените, билките и хората

Мина Еньовден и можем да си говорим за бурени вместо за билки. Макар и често да са едно и също – зависи кой как гледа на тях.

Подсети ме остроумието на една приятелка: „Не, че се хваля, ама съм страшна в отлеждането на бурени.“

И аз така. Напълно буквално. Обичам иглики, глухарчета, парички и едно пълзящо растение, което дава снежнобели фунийки. Харесвам ги и се опитвам всячески да ги пазя, въпреки, че знам, че са напаст за изумрудено-зелената морава и задушават други по-благородни растения.

Досега не съм успяла да убедя страстните градинари край мен, че тези цветя – цветя са! - трябва да бъдат оставени да си живеят разпръснати из тревата, а не да бъдат изскубвани или изтиквани в бордюри и ъгли, от които те все пак непослушно се измъкват и плъзват на воля.

Някои бурени са по-красиви от зелената поляна с надпис или без надпис „Не газете тревата!“. А магарешкият бодил може да развесели стаята повече от някоя роза.

И при хората е така. Бурените често са най-лековитите билки и май е по-добре да ги пазим. Нали?

Моите цветя

НА ЕВРОПА С ЛЮБОВ

Скоро прочетох нещо, което много ми хареса: „Фашизмът се лекува с четене, а расизмът – с пътуване.“ Ще добавя – с пътуване се лекува и евроскептицизмът. За препоръчване – в трети страни. Пътуване из Европа също помага.

Тогава има шанс тези, които се оплакват от регулациите, да ги оценят – например, по отношение на чистотата на въздуха и вредните емисиии, свободното движение, етикетирането на храните, таксите за роуминг, отговорността на компаниите за предоставяните услуги, обезщетенията, които като клиент имаш право да получиш. Правата на човека пък е една още по-дълга тема, която предполага и по-дълго пътуване. Не задължително в географския смисъл.

Трудно е да се изброи всичко. Просто пътувайте. Ако физически не е възможно, пътувайте с книгите и филмите.

Тогава, заедно с чудесата на света, ще откриете и „нечудесата“, които ще ви накарат да си спомните всичко, което Европейският съюз е сложил на масата ни, на пътищата ни, в дипломите ни и най-вече в главите ни.

И може би ще го оцените, скептици.