Booklist 2016

Този път равносметката ми малко закъсня. Моята 2016 година премина така:

1. "Марсиански хроники", Рей Бредбъри

2. "Тя се наслаждава на дъжда", Мария Донева

3.  "Досие на убиец", Весела Люцканова

4. "A Tale for the Time Being , Ruth Ozeki

5. "Светлината, която не виждаме", Антъни Доер

6. "Perla", Carolina De Robertis

7. "Life After Life", Kate Atkinson

8. "Най-хубавото място на света е точно тук", Франсеск Миралес

9. "Куфарът на брат ми"

10. "Скарида", Димитър Коцев – Шошо

11. "С череша се задави косът", Людмил Тодоров

12. "Отмъстителна поезия", Златна Костова

13. "Там, където не сме", Георги Господинов

14. "11/22/63", Стивън Кинг

15. "Уважаеми господин. М.", Херман Кох

16. "Влюбените Ромео и Жулиета от Афганистан", Рой Нордланд

17. "Под купола", Стивън Кинг

18. "Le livre des Baltimore", Joel Dicker

19. "Бяло сладко", Димитър Шумналиев

20. "Сърцето ти нося (в сърцето си го нося)", Е.Е.Къмингс

21. "Левиатан", Пол Остър

22. "Мъже без жени", Харуки Мураками

23. "Лятото на неудачниците", Галин Никифоров

24. "Demain", Guillaume Musso

25. "Забравените от небето", Екатерина Томова

26. "When Will There Be Good News", Kate Atkinson

27. "Battle Hymn of the Tiger Mother", Amy Chua

28. "The Light between Oceans", M. L. Stedman

29. "The Good Luck of Right Now", Matthew Quick

30. "Лисицата", Галин Никифоров

31. "Oscar et la dame rose", E. E. Schmidt

32. "Три ябълки паднаха от небето", Нарине Абгарян

33. "The Silver Linings Playbook", Matthew Quick

34. "Барселона гореща като шоколад", Каре Сантос

35. "Власт и съпротива", Илия Троянов

 

 

„Тайната история“, Дона Тарт

Ще започна с личните причини за харесване на тази книга.

Първо, защото с нея изпратих старата година и с нея посрещнах новата година. Така се случи, но аз отдавна съм разбрала, че в тоя живот няма нищо случайно.

Второ, защото я четох на път. Винаги съм вярвала, че има нещо особено в книгите, които са част от едно пътешествие. Дори и когато са много далеч като география, философия и език от местата и времето, през които четеш и пътуваш.

И трето, защото я прочетох след „Щиглецът“. А да ми хареса книга от същия автор след книга, която ми е харесала толкова много, за мен това е нещо изключително.

Сега за книгата. Обещавам, че няма да разказвам сюжета.

Интересна е. Зловеща. И поглъщаща. Без сериозни обрати, които да те изненадват. Удоволствието е по-скоро от това, че някак си от самото начало си знаел, че ще се стигне дотук. Случаят, който те вкарва в страшна игра. Откриването на границите на собственото си зло. И на доброто си също. Никой не е само добър и никой не е само лош. Страх за родители. Спомени за вини. Най-голямото наказание – собствената съвест. Познание, което те тика към опасни полета. Желанието да си обичан. Способността да си сам. Всичко е сложно. Трудно е да спреш. Приятелството е лек. И понякога смърт.

Дона Тарт е истински майстор да те накара да пишеш след като си прочел нейна книга. Както и да те вкарва в история, от която няма излизане. Вече знам, че - точно както след „Щиглецът“ - ще се питам от време на време какво ли правят сега героите. Тези, които са останали живи. И другите, които идват само нощем – в съвестта.

И май първото ми изречение се оказа излишно. Защото всяка причина за харесването (и нехаресването) на една книга е лична.

Благодаря за тайната история, Дона Тарт.

Честита Коледа и Мирна Нова Година

Някога моят дядо винаги пожелаваше в картичките до нас: „Мирна Нова Година“. 

Тогава бях дете и мирът ми беше някак ясен сам по себе си, та не разбирах защо трябва да се пожелава.

Сега, през 2016 година, срещам това пожелание все по-често, все по-настойчиво, все по-умоляващо. И нашите деца вече знаят, че мирът не е никак ясен сам по себе си.

Честито Рождество, приятели! Добра да е годината, която идва!

Пожелавам ни да бъде мир.

Да бъде! 

КОЛЕДНИ МЕТАФОРИ

Рано сутринта направих баница с паричка за моите колеги в отдела.

Баницата беше приготвена от: българско краве сирене, гръцко кисело мляко, белгийски яйца, немско краве масло, турски кори. За тези, чиито патриотични чувства са накърнени, искам да поясня, че продуктите са купувани според тяхната наличност в близките до офиса и дома магазини и някои армагани от България.

Баницата беше изядена от колегите в отдела, които са със следната националност: англичани, шотландка (отскоро и ирландка), белгийки, италианка, германки, французи, хърватка, полякиня, швед, испанец, латвиец и българка (аз).

Паричката, която сложих в баницата, е блестящо метално левче. За символика. И за радост на всички, които видяха за първи път българска монета.

Казах им за поверието, което научих скоро от приятели – на когото се падне паричката, трябва да купи с нея пакет сол. Или захар. Изобщо, нещо за къщата. Нещо, което никой не изяжда сам.

Приемете този разказ като пожелание. Хубави коледни метафори и за вас.

И дано ви се падне паричката. 

На тези, с които заедно навършваме 50

Знаете ли, приятели, родени в годината на Огнения кон, че през 1966 година са се случили много интересни неща. Освен, че Франк Синатра се жени за Мия Фароу, филмът на Клод Льолуш „Един мъж и една жена“ печели страхотен успех, а „Бийтълс“ изнасят последния си концерт в Сан Франциско, през 1966 година са направени първите снимки на Земята от орбитата на Луната! Така пише на картичката, която мои много скъпи приятели ми бяха надписали с обич.

Това, което искам да ви кажа с тези факти, е, че имаме шанса да сме родени мечтатели. Звездите са ни подарили това. И ни е дадено да виждаме света отвъд неговата видима броня. Разбирате ли колко е важно това?!

Често ни наричат сбъркано поколение. Бяхме на 23 години, когато историята смени хода си. Поне по нашите ширини. Последните изпити бяха отложени заради стачка. Ученото дотук вече не беше валидно. Новите учебници още не бяха написани. Затова се справихме сами и смея да твърдя, доста почтено. Повечето от нас. Тези, които обичам. Някои не успяха. Не издържаха сърцата им. С другите се срещаме на всеки пет години и сме щастливи да сме тук или да пътуваме хиляди километри, за да срещнем доброто си „Аз“.

Приятели, с които тази година навършваме 50, нека погледнем Земята от Космоса. За мечтателите метафорите никога не са излишни. Понякога се случват напълно буквално.

По една случайност снощи, преди да напиша това, видях най-голямата Луна, която съм виждала през живота си. Изгряваше над сградите в края на улицата, по която отивах да посрещна на летището моя приятелка от детството, родена също в годината на Огнения кон.

Моля ви всички да погледнете тази Луна. Ще ви дам поне една основателна причина да ме последвате:

Биологичната възраст все повече ми прилича на непроветрена стая, чийто обитател се бои да не настине. В небиологичната възраст изборът е изключително наш и е достатъчно да отворим широко прозорците:

Луната ще влезе сама. Същата, от чиято орбита някога направиха първите снимки на Земята.  

На есента с любов

Обожавам леката тънка мъгла сутринта

и студената нежна луна като стъпка

в здрачния пясък в небето.

С всяка есен ставам все по-млада и млада,

защото листопадът е като детството:

за него "утре" не съществува.

НА РИМ С ЛЮБОВ

Когато преди няколко дни се отбелязах, че съм в Рим, написах: „Понякога Вечният град е като кратка целувка.“ Беше наистина кратка – точно 28 часа.

Била съм и за по-кратко тук – преди 10 години пристигнах с влак от Милано сутринта, свърших си работата до обяд, разходих се за няколко часа и с вечерния влак се върнах в Милано. Тогава Рим ме зашемети, стори ми се някак невъзможно, непостижимо красив.

След това съм идвала още няколко пъти и с всяко завръщане го откривам все по-достижимо, все по-възможно красив. По начина, по който виждаш своя си град – мислиш си, че го познаваш, а той все ще те изненада – с някое кътче с филигранни балкони, с нацъфтели през октомври бугенвилии, с някой бърз дъжд или неочакван ракурс към окъпана в слънце фасада.

Имам много любов в този град, която ми дадоха скъпи приятели. Затова никога не тъгувам, когато си тръгвам, защото по някакъв начин знам, че отново ще дойда. Може да е за дни или за няколко часа, но една възможна и постижима тайна ще ме чака винаги някъде в Рим.

На коментара, с който започнах, една обична приятелка и отколешна съмишленичка по пътешествия отговори: „Понякога целувката е вечна като Рим.“

Всичко е въпрос на взаимност.