За празниците и снимките

Днес е много хубав ден. И много важен. Прекрасно слънчев. Ден за размисъл.

Днес е Благовец.

И днес празнуваме 60 години от създаването на Света, в който искам да живеем.

Затова нека ви разкажа тази снимка.

Защото не ми беше удобно да я снимам - беше твърде лична. И в същото време ми се стори важна за всички нас.

Вчера, до пилоните зад сградата на Европейската комисия, стъпили на високия мраморен парапет, мъж и жена се прегръщаха, а техен приятел лежеше на земята и ги снимаше.

Бяха много красиви. И много млади. Тя беше бременна и излъчваше толкова щастие, колкото могат да излъчват само жените, които носят живот. Движенията им приличаха на танц и те ту се събираха, ту се разделяха, за да се прегърнат отново.

Знамената с дванайсетте звезди, които сутринта бяха спуснати наполовина, сега се вееха нависоко. И небето беше ясно, както може да бъде ясно само небето в Брюксел привечер.

Сигурна съм, че дори и да не минавате всеки ден край това място, виждате снимката.

Защото знаете колко хубав ден е днес. И колко слънчев.

А утре? За утре ще се знае след години. Затова - да мислим хубаво сега. И умната. 

Час по рисуване

Събота ми е.

Едно такова.

Изгубено в очи.

Зад тишина.

На нощница написано.

Следи от копче.

И хрупане от зайче

на трева.

Шумът се слива.

Падат цветовете.

Петна от сладко.

Обедна мъгла.

И продължава да е

събота, когато

сме малко по-големи

от дъжда.

"Момичето с ягодите"/The Strawberry Girl, Lisa Stromme

Пиша за тази книга, не защото е изключителна, а защото ме накара да си мисля за неща, които не са за стандартно ревю. Неща извън книгите.

Първо, дадох си сметка как все по-често класирам книгите в някакви групи, които съм си създала сама. Зная, че не е хубаво да се сравнява, защото всяка книга е единствена, уникална, несравнима. Въпреки това, сравнението вече ми е неизбежно. Сигурно така се получава след натрупване на определена маса прочетени книги и определен брой изживени години.  

Hans Heyerdahl, Strawberry Girl

„Момичето с ягодите“ много ми прилича на „Момичето с перлената обица“. Също е за момиче. Също живее в една картина. И също живее чрез много други картини. Също е написана от жена, която признава, че макар и някога живяли героите й, техните персонажи и истории са напълно измислени. Момичето в двете картини може и да живее на различни места – едното в Норвегия, другото в Холандия, но и на двете места иска да живее извън отредения му свят на покорно същество с покорна любов и покорни мечти. И в този друг свят иска да смесва бои, цветове и всичко друго, което сънува наяве.

Двете книги са и много различни – обяснявам си го с художниците, с чиито картини са свързани. Съзерцателният и вглъбен Вермеер (когото лично аз предпочитам) и експресивният Мунк, който ми създава тревожност с въртопите от светлина и мрак. И един неизвестeн за мен досега художник Ханс Хейердал, който дава име на картина и книга. И заради когото си давам сметка колко малко знам въпреки определената маса прочетени книги и определения брой изживени години.  

Второ, обичам да имам интернет, когато чета такива книги, за да гледам картините на художниците, за които се разказва. Както и да търся на картата къде се намира това градче Aсгардстранд, от което се виждат червеното море и фиордите. В Делфт вече съм била няколко пъти. Може би някой ден ще стигна и до страната на викингите и ще я видя с очите на Мунк. И очите на останалия в сянка Хейердал.

И накрая може би най-важното, книгите не са само разказана история и език. Когато им давам определен брой звезди, за мен винаги е важно и дали са ми препоръчани от скъп(a) приятел(кa). Причината за прочитането им придава някаква тайнствена сила, която е разбираема само за мен, която обичам този/тази приятел(кa).

Най-хубавото на книгите е това, което споделяме и знаем отлично защо.

Никога не е рано за ягоди. Прочетете я.

Booklist 2016

Този път равносметката ми малко закъсня. Моята 2016 година премина така:

1. "Марсиански хроники", Рей Бредбъри

2. "Тя се наслаждава на дъжда", Мария Донева

3.  "Досие на убиец", Весела Люцканова

4. "A Tale for the Time Being , Ruth Ozeki

5. "Светлината, която не виждаме", Антъни Доер

6. "Perla", Carolina De Robertis

7. "Life After Life", Kate Atkinson

8. "Най-хубавото място на света е точно тук", Франсеск Миралес

9. "Куфарът на брат ми"

10. "Скарида", Димитър Коцев – Шошо

11. "С череша се задави косът", Людмил Тодоров

12. "Отмъстителна поезия", Златна Костова

13. "Там, където не сме", Георги Господинов

14. "11/22/63", Стивън Кинг

15. "Уважаеми господин. М.", Херман Кох

16. "Влюбените Ромео и Жулиета от Афганистан", Рой Нордланд

17. "Под купола", Стивън Кинг

18. "Le livre des Baltimore", Joel Dicker

19. "Бяло сладко", Димитър Шумналиев

20. "Сърцето ти нося (в сърцето си го нося)", Е.Е.Къмингс

21. "Левиатан", Пол Остър

22. "Мъже без жени", Харуки Мураками

23. "Лятото на неудачниците", Галин Никифоров

24. "Demain", Guillaume Musso

25. "Забравените от небето", Екатерина Томова

26. "When Will There Be Good News", Kate Atkinson

27. "Battle Hymn of the Tiger Mother", Amy Chua

28. "The Light between Oceans", M. L. Stedman

29. "The Good Luck of Right Now", Matthew Quick

30. "Лисицата", Галин Никифоров

31. "Oscar et la dame rose", E. E. Schmidt

32. "Три ябълки паднаха от небето", Нарине Абгарян

33. "The Silver Linings Playbook", Matthew Quick

34. "Барселона гореща като шоколад", Каре Сантос

35. "Власт и съпротива", Илия Троянов

 

 

„Тайната история“, Дона Тарт

Ще започна с личните причини за харесване на тази книга.

Първо, защото с нея изпратих старата година и с нея посрещнах новата година. Така се случи, но аз отдавна съм разбрала, че в тоя живот няма нищо случайно.

Второ, защото я четох на път. Винаги съм вярвала, че има нещо особено в книгите, които са част от едно пътешествие. Дори и когато са много далеч като география, философия и език от местата и времето, през които четеш и пътуваш.

И трето, защото я прочетох след „Щиглецът“. А да ми хареса книга от същия автор след книга, която ми е харесала толкова много, за мен това е нещо изключително.

Сега за книгата. Обещавам, че няма да разказвам сюжета.

Интересна е. Зловеща. И поглъщаща. Без сериозни обрати, които да те изненадват. Удоволствието е по-скоро от това, че някак си от самото начало си знаел, че ще се стигне дотук. Случаят, който те вкарва в страшна игра. Откриването на границите на собственото си зло. И на доброто си също. Никой не е само добър и никой не е само лош. Страх за родители. Спомени за вини. Най-голямото наказание – собствената съвест. Познание, което те тика към опасни полета. Желанието да си обичан. Способността да си сам. Всичко е сложно. Трудно е да спреш. Приятелството е лек. И понякога смърт.

Дона Тарт е истински майстор да те накара да пишеш след като си прочел нейна книга. Както и да те вкарва в история, от която няма излизане. Вече знам, че - точно както след „Щиглецът“ - ще се питам от време на време какво ли правят сега героите. Тези, които са останали живи. И другите, които идват само нощем – в съвестта.

И май първото ми изречение се оказа излишно. Защото всяка причина за харесването (и нехаресването) на една книга е лична.

Благодаря за тайната история, Дона Тарт.

Честита Коледа и Мирна Нова Година

Някога моят дядо винаги пожелаваше в картичките до нас: „Мирна Нова Година“. 

Тогава бях дете и мирът ми беше някак ясен сам по себе си, та не разбирах защо трябва да се пожелава.

Сега, през 2016 година, срещам това пожелание все по-често, все по-настойчиво, все по-умоляващо. И нашите деца вече знаят, че мирът не е никак ясен сам по себе си.

Честито Рождество, приятели! Добра да е годината, която идва!

Пожелавам ни да бъде мир.

Да бъде! 

КОЛЕДНИ МЕТАФОРИ

Рано сутринта направих баница с паричка за моите колеги в отдела.

Баницата беше приготвена от: българско краве сирене, гръцко кисело мляко, белгийски яйца, немско краве масло, турски кори. За тези, чиито патриотични чувства са накърнени, искам да поясня, че продуктите са купувани според тяхната наличност в близките до офиса и дома магазини и някои армагани от България.

Баницата беше изядена от колегите в отдела, които са със следната националност: англичани, шотландка (отскоро и ирландка), белгийки, италианка, германки, французи, хърватка, полякиня, швед, испанец, латвиец и българка (аз).

Паричката, която сложих в баницата, е блестящо метално левче. За символика. И за радост на всички, които видяха за първи път българска монета.

Казах им за поверието, което научих скоро от приятели – на когото се падне паричката, трябва да купи с нея пакет сол. Или захар. Изобщо, нещо за къщата. Нещо, което никой не изяжда сам.

Приемете този разказ като пожелание. Хубави коледни метафори и за вас.

И дано ви се падне паричката.