Обяснение в любов

Небето каза това:

* * *

Колко е хубаво, господи, че съм жива!

Че се вия червена и черна

край пътищата на живота, аз - къпината дива

и наострям бодлите си преди още ръцете да мерна.

Като късно лято боядисвам устните –

пред огледалото трудно мойта любов се изтрива.

В бодлите кой предполага, че чувствата

от корена към сърцето се сливат.

Искам всичко, господи, да го имам.

Разумна-неразумна, за всичко се хващам.

Мога да дишам навярно и в глината

и дори да тъжа на изпращане.

Като притчи светят край пътя очите ми

и все искам нанякъде да потегля,

а дори и по лятно разлистена,

душата ми със пръстта е зажеглена.

След като всички отминат,

ти - крайпътнице, помахай на залеза.

И заспи с надежда, че все някой като драскотина

ще те носи до края на палеца.

Пожелание

да бъдат делниците ни

вълшебни:



Booklist 2015

За пореден път ще изпратя старата година така – със списъка на прочетените книги. Те, заедно с пътуванията,  са най-краткият като описание и най-дългият като съдържание разказ за това как съм се чувствала през 2015, какво съм търсила, какво съм намерила, какви хора съм срещала и как съм се разделяла с тях. Често самите заглавия не подсказват това, но за мен са повече от дневник и повече от спомен на хартия.

Препрочитаните детски книги в списъка сигурно ви изненадват, но това е моят начин да се справям. Когато тревогата влезе в града, затвори училищата, ограничи градския транспорт и ни накара да разберем, че светът е вече друг, аз оставих всички сложни и по-малко сложни книги и отворих „Пипи Дългото Чорапче” и веднага след това „Незнайко”. Вероятно човек никога не се разделя с детския си страх от тъмното и с единствения начин да се справя с него - като прегръща нещо скъпо за комфорт. 

В списъка ги няма недовършените книги, с които излизам от годината, които чета едновременно и чиито заглавия възприемам като знаци: A Tale for the Time Being на Ruth Ozeki, „Коломбър” на Дино Будзати и „Марсиански хроники” на Рей Бредбъри.

А списъкът за новата 2016 е толкова дълъг и към него се добавят все нови и нови предложения за срещи, които да очаквам с нетърпение. Ще бъде хубава и смислена година! Да бъде!

1. “Калуня-Каля”, Георги Божинов
2. Клара и сянката”, Хосе-Карлос Сомоса
3. “The Goldfinch”, Donna Tartt
4. “The Dinner”, Herman Koch 
5. “Гръцко кафе”, Катерина Хапсали 
6. “The Humans”, Matt Haig 
7. „Вила с басейн”, Херман Кох
8. „Лавина”, Блага Димитрова 
9. „Книжарничката на острова”, Габриел Зевин  
10. „Понякога ангели”, Емил Тонев  
11. “Книга на мълчанието”, Борис Христов 
12. “Night Train to Lisbon”, Pascal Mercier  
13. „Малка човешка мелодия”, Йордан Д. Радичков 
14. „Един след полунощ”, Керана Ангелова 
15. „Дневният живот на нощните пеперуди”, Деница Дилова 
16. “Дванайсет странстващи разказа”, Г. Г. Маркес 
17. “Майстора на куполи”, Елиф Шафак 
18. “Шлеп в пустинята”, Людмил Тодоров 
19. „Красивата Тоскана”, Франсис Мей 
20. „Кръв, кости и масло”, Габриел Хамилтън 
21.  “Стъкларят от Мурано”, Марина Фиорато 
22. „Вила „Тъга”, Патрик Модиано 
23. „Улица „Тъмните магазинчета”, Патрик Модиано 
24. „Април в Париж”, Урсула Ле Гуин 
25. „Усмивка почти”, Франсоа Саган 
26. „Песента на Соломон”, Тони Морисън 
27. „Докато дишам”, Георги Томов 
28. „Никой не се спасява сам”, Маргарет Мацантини 
29. „Свещена билка. Тайният бележник на Фрида Кало”, Ф.Г.Хагенбек 
30. „Седем добри години”, Етгар Керет 
31. „Големият портрет”, Дино Будзати 
32. „Ничия”, Христина Панджаридис 
33. „Разруха”, Владимир Зарев 
34. „Безпътният автобус”, Джон Стайнбек 
35. „Руският съсед”, Михаил Вешим 
36. „Когато бях морски капитан”, Михаил Вешим  
37. „Everything I ever Told You”, Celeste Ng 
38. “И крещя”, Елка Стоянова 
39. “Change of Heart”, Jodi Picoult  
40. „Някъде другаде”, Христина Панджаридис  
41. “Purity”, Jonathan Franzen   
42. “The Marriage Plot”, Jeffrey Eugenides 
43. „Пипи Дългото Чорапче”, Астрид Линдгрен 
44. „Незнайко в Града на цветята”, Николай Носов 
45. „Незнайко в Слънчевия град”, Николай Носов 
46. “Сияние за жена”, Ромен Гари  
47. „Разкази с неочакван край”, Роал Дал  
48. “Please Look after Mom”, Kyung-sook Shin

Booklist 2014: http://skabaktchieva.blogspot.be/2014/12/booklist-2014.html

ТИХА НОЩ, СВЯТА НОЩ

Днес, докато навивах лозовите сърмички, а на вратата се звънна и пристигна и последният от подаръците, който побързах да скрия, за да опаковам и пъхна под елхата, някак изведнъж проумях за какво служат традициите.

В моето очакване на празника аз се радвам и се връщам в детството си, когато мама и татко приготвяха храната, нареждаха красиво масата и криеха зад гърба си подаръците, а от спалнята долиташе това така обичано шумолене на хартия. В моето детство големите приготовления не бяха за Бъдни вечер, а за Нова година, и на вратата звънеше не Дядо Коледа, а Дядо Мраз. Благодарна съм обаче на родителите си, които ми предадоха любовта си към празниците без да ги белязват с имена.

Моето щастие днес – повече от четири десетилетия по-късно - е да вървя по пътеката, по която семейството ми е хвърляло трохички с любов. Сега аз продължавам да правя същото за децата си, макар и порастнали – белязвам пътя, който те да разпознаят някой ден и по който да вървят, докато завиват сърмичките за децата си, поставят паричката в содената питка, подправят боба и звънят на вратата вместо Дядо Коледа. Може би тогава празникът ще има други имена и други символи, но ако си научен да очакваш светлина, ще искаш да я следваш неизменно.

Ето за това служат традициите, мисля си, докато броя постните ястия.

Ще наречем първото парче от питката за къщата, ще оставим трапезата нераздигната, ще разопаковаме подаръците, защото у дома обикновено Дядо Коледа минава рано.

И ще оставим празника да свети цяла нощ.

А тя е много тиха. И е свята.

ПРИЯТЕЛИ,

Сн. Катя Кабакчиева

които бяхте с мен през цялата първа година на моя блог – тази публикация е специално за вас.

Благодаря ви за това, че четяхте думите ми, че вярвахте в тях, че поискахте да долитат в пощенските ви кутии! Че ми споделяхте, че ви помагат или че са това, което сте усещали и вие. Еднакво ценя посещенията в блога ми и на тези от вас, с които ни свързва приятелство от деца; и на тези, с които се срещаме в делника; и на тези, които не познавам лично, но са ме открили чрез своите приятели. Неведоми и красиви са пътищата, по които хората намират хора - благодаря ви за това, че повярвахте в знаците и направихте срещите ни възможни!

Пожелавам ви светли, топли и чисти празници с хубави и обичани хора! Бъдете здрави, вярвайте в доброто и дарявайте добро – то винаги ще ви намери за отплата!

Ще се радвам да бъдем заедно и през Новата година, която ще бъде по-хубава, по-мъдра и щастлива!

Амин!

CHOCOLAT PARTOUT

През изминалата седмица ме усмихнаха много неща, но за едно от тях ми се прииска да ви кажа:

В автобуса в тъмната утрин едно момиченце в количка гризеше намазана филия. Майката недоволна му бършеше ръчичките и лицето, нареждайки: „Виж! Виж! Шоколад навсякъде! Chocolat partout!”

Момиченцето взе да пляска радостно и да пее: „Шоколад навсякъде! Шоколад навсякъде! Chocolat partout! Chocolat partout!”.

Тази песничка много ми хареса и по-късно през седмицата, когато нещо беше на ръба да ме ядоса, отчая или просто умори, си прошепвах наум „Шоколад навсякъде! Chocolat partout!” И, повярвайте, помага!

Това е, разбира се, заради лековитата сила на повторението и магията на думата "шоколад". Но и заради превръщането на мърморенето в песен. Опитайте и вие!